— Е, след като успях да науча всички новини от теб, Ник, ще ви оставя да играете и да вкусвате от това прекрасно френско бургундско. Тони, къде е Хенриета? Не съм я виждала, откакто Дилайт си тръгна сутринта.
— Видях Сесил, когато Ник пристигна, и тя спомена, че братовчедка ми има главоболие и ще прекара следобеда в почивка.
— Хенриета винаги се изхитря да изчезне или да се почувства неразположена, когато има работа за вършене — промърмори Блез. — Съмнявам се, че е била чак такава известна дама във френския кралски двор, както се опитва да се представи. С майка ти искахме да я научим да ни помага, но няма значение. Тя и без това само ще мърмори и ще се сърди, ако я вдигна. Нека по-добре си остане в леглото.
— Не се преуморявай, ангел мой — предупреди я Тони.
— Няма — обеща тя и като се усмихна и на двамата, излезе и затвори вратата.
— Не мислиш ли, че ще си промени решението и ще иде да повика братовчедка ти? — попита притеснено Никълъс Кингсли.
— Не — каза Антъни. — Хенриета винаги недоволства, когато я накарат да върши домакинска работа. Блез не може да я търпи и всъщност е доволна, че я няма.
Те продължиха играта. След половин час ги прекъсна лорд Морган, който бързо се вмъкна в библиотеката и здраво затвори вратата. Двамата по-млади го загледаха въпросително.
— Вече е мъртва — каза Роберт Морган. — За да съм сигурен, когато спря да диша, я убодох силно по крака, но тя не се помръдна. Господи, как ругаеше, след като си тръгнахте. С такива думи, каквито никога не съм чувал! После, изглежда, прие съдбата си и млъкна. Мисля, че мълчанието й беше по-лошо. Преди да изляза от стаята, я развързах и изгорих въжетата. После я завих, за да изглежда по-естествено. Честно казано, боях се да я докосна, за да не се допра до отровата — завърши той.
— Нека старицата я приготви за погребението — каза Антъни.
Другите двама кимнаха. Тогава лорд Морган се изправи…
— Аз трябва да пресека бързо реката, господа. Още само час ще е светло. По-добре е да ида у дома и да успокоя Дилайт, че сестра й е добре. Тя беше много разстроена.
— Още ли си склонен да я омъжиш за момчето на онзи ирландец? — попита Тони.
— Да. Щом успокоя Дилайт, че опитът й да убие Блез е предотвратен, ще й кажа, че никой друг, освен нас тримата не знае, но че ти, Антъни, й прощаваш. Мисля, че тя ще се съвземе, а ирландецът ще я накара да забрави всичко. Сигурен съм, че ще я омъжа, освен ако момчето не е болнаво или жестоко. Мисля, че за Дилайт ще е по-добре да се омъжи и да живее далеч от теб и Блез, Антъни. Още известно време за нея ще е тежко да ви вижда заедно, без да изпитва дълбоко чувство за вина. Колкото по-далеч отиде, толкова по-лесно ще й бъде да преодолее това чувство.
— Ти си умен баща, Роб — каза Антъни и двамата мъже се прегърнаха. После графът натисна една от лампериите на стената на библиотеката и се отвори тайна врата. Приятелите му се изненадаха.
— Оттук ще можете да стигнете до лодката, незабелязани от никого — каза Антъни. — Мисля, че сега така е най-добре.
Лорд Кингсли и лорд Морган кимнаха и без повече приказки минаха през вратата. Графът бързо я затвори и отиде до прозореца, който гледаше към реката. След няколко минути видя как тъстът и зет му се качиха в лодката и бързо се насочиха към отсрещния бряг. Антъни Уиндам излезе от библиотеката и се спусна по задното стълбище към кулата, за да освободи старата французойка. Те слязоха до етажа със спалните и влязоха в стаята на Хенриета.
В смъртта си французойката изглеждаше учудващо невинна. Очите й бяха отворени и неподвижни. Графът бръкна в джоба си и извади две медни монети, които бабата постави върху очите на мъртвата, след като ги затвори. Върху вече изстиналото тяло нямаше никакви следи и смъртта на Хенриета изглеждаше естествена. Сесил скръсти ръцете на внучката си на гърдите й.
— Веднага съблечи от нея тази проклета нощница и я изгори — каза Антъни. — Искам да съм сигурен, че е унищожена.
Старицата мълчаливо дръпна дрехата от мъртвата и я хвърли в камината, където тя изгоря за секунди.
— Ти ще я приготвиш за погребението — каза графът. — Не искам никой друг да докосва тялото.
Сесил кимна.
— Тя вече не може да засегне никого, господине. Веднъж влязла в тялото през кожата й, отровата е страшна само за жертвата.
Графът наблюдаваше как Сесил увива Хенриета в домашната роба.
— Отивам долу в библиотеката, Сесил — каза й той. — След пет минути ти ще излезеш с вик от тази стая и ще съобщиш за смъртта на братовчедка ми. Изиграй добре ролята си, ако искаш, след като погребем Хенриета сред останалите мъртви Уиндам с чест, която тя никога не е заслужавала, да заминеш обратно за Франция, където да доживееш старините си. Нали ме разбра, или да ти го кажа и на френски?