Сесил се усмихна, като оголи беззъбите си венци.
— Разбирам много добре, господин графе. Докато живях тук, научих добре английски. Аз ще изиграя ролята си добре. Дъщеря ми, съпругът й и внучката ми са мъртви. Няма за кого друг да се грижа, освен за себе си. Вашето злато ще ми позволи да си купя малка къща, където няма да гладувам, дори и в тежки времена.
Антъни остави старицата и се върна в библиотеката да изчака представлението й. Докато стоеше пред камината и осъзнаваше последните събития, почувства силна слабост. Мисълта, че едва не бе загубил Блез, му причини почти физическа болка. Само истинската обич на Дилайт към сестра й и честността, на която я бяха научили Роберт Морган и жена му, успяха да спасят жена му в последния момент. Успяха да спасят и нероденото им дете. Но Блез никога нямаше да узнае. Тя никога не бива да узнае дълбочината на падението, до която е стигнала нещастната й по-малка сестра. Тя никога не бива да узнае, че на този свят има жени като Хенриета, които в егоистичните си желания могат да погубят невинни души.
Колко глупави са онези жени и мъже, които не можеха да оценят стойността на семейството. Та без семейство човек няма нищо: любов, приятелство, сигурност, смисъл в живота. Няма причина и да се развива. Човек може и да е самотен понякога, мислеше си Антъни Уиндам, но колко хубаво е, когато този миг отмине и ти влезеш у дома и те поздравят онези, които обичаш и те обичат. Жени като Хенриета не разбират това. Те търсят богатства и слава. А най-голямото богатство всъщност е семейството.
По една съдбовна случайност той можеше да загуби своето семейство. Антъни Уиндам мълчаливо благодари на бога, че това не е станало. В този миг един сърцераздирателен скръбен вик разтърси къщата. Графът стана от стола си и се подготви да изрази изненада и тъга от новината, която щеше да чуе след малко.
Четиринадесета глава
Лорд Морган пристигна в Ашби късно през нощта. Жена му го чакаше разтревожена.
— Къде е Дилайт? — попита я той.
— Ама какво става? — отговори Розмари Морган с въпрос. — Дилайт пристигна, едва ме поздрави и се заключи в стаята си. Не пожела да говори с мен нито да вечеря със семейството. Ванора се разстрои, защото толкова очакваше завръщането на Дилайт.
— Нека първо поговоря с Дилайт, скъпа моя, тогава ще ти обясня всичко, обещавам. Всичко е наред. Трябва да ми вярваш — каза той.
Лейди Морган кимна и го изпрати с поглед нагоре по стълбата към стаята на Дилайт.
— Дилайт, татко е. Всичко е наред. Пусни ме да вляза, за да поговорим. — Той зачака в тъмнината. За негово огромно облекчение ключът щракна и вратата се отвори.
— Блез? — с хрипкав глас попита Дилайт.
Лорд Морган нежно я бутна обратно в стаята и затвори вратата.
— Седни, Дилайт — каза меко той. — Блез е добре. Тя никога няма да узнае за случилото се, нито за твоята роля в него.
— Антъни знае ли?
— Да, и Ник Кингсли също.
— О, боже! Никога вече няма да мога да ги погледна! — изстена страдалчески Дилайт.
— Тони ти прощава, Дилайт. Той разбра, че си била почти полудяла заради голямата си любов към него. Никълъс също разбира. Те и двамата добре знаят докъде може да стигне човек, когато е влюбен. Не е било твоя грешка, Дилайт. Всъщност ти не си виновна, нямаш в себе си злината, която носеше мадмоазел Хенриета. Тя бе тази, която те е насочила към злото. Ти си била като восък в злите й ръце и тя те е използвала за своите егоистични цели.
— О, не, татко! Хенриета ми е приятелка. Тя нищо нямаше да спечели от смъртта на Блез. Аз бях тази, която се стремеше към това — запротестира Дилайт.
— Послушай ме, дете — каза лорд Морган. — Хенриета Уиндам те е водила за носа като агне на заколение. Тя е планирала ти да поемеш вината за убийството на сестра си, а после самата да съблазни Тони да се ожени за нея. Предполагам, че когато е дошла от Франция, тя не е знаела, че той е влюбен в Блез и ще се ожени за нея. Смятала е сама да се омъжи за него, а когато е открила, че той е вече женен и обича жена си, е решила да използва теб, за да постигне целта си. Но тя повече няма да те тревожи, защото е мъртва. Забрави всичко, детето ми, и се постарай да си уредиш спокоен живот оттук нататък.
— Хенриета е мъртва? — шокирано гледаше Дилайт. — Татко! Какво се е случило?
— Французойката беше зло същество, Дилайт.
Тя нямаше право да живее, защото пак щеше да се опита да покуши живота на Блез и нероденото й дете. Нали разбираш това? Дилайт кимна.
— Но как?
— Нощницата — тихо каза той. — Но това е тайна между мен, теб, Тони и Ник.