— А пък друга част от мен — продължи Блез, — друга част от мен отказва да приеме нахалството на граф Лангфорд, татко. Как може да се яви така внезапно и да иска една от дъщерите ти за съпруга, като че ли идва да купува кобила.
Роберт Морган кимна с разбиране.
— Не е искал да покаже неуважение, Блез — заговори той. — В това съм сигурен. Богатите и могъщи хора гледат на тези неща по различен начин. Те пристъпват направо към въпроса без предисловия. За тях времето е скъпо, а женитбата е толкова важна, колкото и богатството им. Лорд Уиндам знаеше какво е нашето положение. Той знаеше, че съм баща на осем дъщери и бих желал да ги омъжа добре. Знаеше също, че не сме богати. Беше наистина в силна позиция, Блез, но въпреки това не допусна и за миг да се почувствам като просяк. Ако наистина е имало някакво нахалство от негова страна, в каквото ти го обвиняваш, значи не съм могъл да го усетя.
— Колко е възрастен той, татко?
— През август ще навърши тридесет и пет.
— Но той е много стар, татко!
Роберт Морган не знаеше да се смее ли, или да плаче, като чу забележката на дъщеря си. Той самият беше на четиридесет години. От гледна точка на Блез обаче, един мъж на тридесет и пет сигурно изглежда старец. Тя щеше да навърши шестнадесет години в края на ноември. И все пак такава голяма разлика във възрастта между мъж и жена не беше необичайна. Понякога жените умираха съвсем млади при раждане и мъжете обикновено се женеха отново. Един мъж, бездетен, или някой, който има само дъщери, винаги търсеше млада жена, за да може да го дари с наследник.
Леко покашляне му напомни, че дъщеря му се нуждаеше от още убеждаване.
— Лорд Уиндам е достатъчно млад, Блез. Вярвам ти да установиш, че е горещ любовник. — Баща й я погледна и видя, че думите му я бяха накарали да се изчерви силно. Той леко се засмя.
— Татко! — извика тя и смушка кобилата си в галоп.
За момент той погледа как тя се отдалечава, развяла руси коси, превързани със светлосиня панделка. Лорд Уиндам сигурно ще бъде много изненадан, когато разбере, че всъщност е направил добра инвестиция в Блез Морган… Сигурно Розмари е права, когато казва, че красотата на дъщерите им все пак струва нещо. За миг очите на Роберт Морган се замъглиха. Замисли се. За сватбата на Блез, за новото й положение в обществото, за зестрата на другите си дъщери. Всичко това ще му даде възможност да подобри състоянието на Ашби. Да построи нова къща.
Връзките, които ще се създадат и с женитбите на другите му дъщери, ще дадат възможност да се намери богата наследница за съпруга на Гавин. Щеше да бъде много внимателен при избора. Няма да допусне грешки…
— Татко! — Блез беше спряла коня си. Роберт Морган й махна с ръка и се усмихна.
— Идвам, Блез — извика той. — Ще те настигна при езерото.
Той смушка коня си и загалопира след дъщеря си, която също бе тръгнала бързо напред.
Втора глава
— Поставяте ни в затруднено положение, сър — каза Роберт Морган. В гласа му се усещаше сериозно раздразнение.
Антъни Уиндам се изчерви, но продължи да настоява.
— За мен е не по-малко трудно, отколкото за вас, сър, но аз съм само изпълнител на заповедите на моя чичо Едмънд.
— Моята дъщеря е чувствителна — възрази лорд Морган. — Тя дори не е виждала графа. За нея беше достатъчно трудно да свикне с мисълта, че ще се омъжи за непознат. Но като знаеше, че все пак ще се запознае с жениха си преди обреда в обкръжението на своето семейство, тя успя да се примири с този факт. Сега вие ми казвате, че сте дошли да сключите брака с Блез като пълномощник на своя чичо и да я придружите до Ривърс Едж. Това не ми харесва, сър!
— Аз вече ви обясних, милорд, защо чичо ми ме изпраща да поискам това от вас. Вие и семейството ви сте поканени в Ривърс Едж за втората церемония.
Лорд Морган притисна пръсти в дланта си.
— Ние не можем да напуснем Ашби точно сега, сър! Жетва е. Всяка ръка, дори и най-нежната бяла благородна ръчица са необходими тук, ако искаме аз и моите хора да преживеем зимата.
Антъни Уиндам смекчи малко тона си. Той знаеше състоянието на имението на лорд Морган, защото чичо му беше съвсем откровен с него. Двамата мъже бяха само с четири години разлика във възрастта, бяха отраснали заедно и се отнасяха помежду си по-скоро като братя.
— Народът на чичо ми трябва да види церемонията на женитбата му. Хората имат нужда от онази надежда, която ще им се даде. Сигурно и вие можете да разберете това, милорд.
— Роб — обади се тихо лейди Розмари. — Вярно е, че за нас е трудно да не видим сватбата на Блез в пълния й блясък, но аз знам, че ти няма да позволиш мъката ти да помрачи щастието й. — Тя се усмихна окуражително на съпруга си.