Най-после Дилайт замълча изплашена. Да се омъжа за този огромен и свиреп мъж? Това беше последното, което някога би си помислила. Тя очакваше за съпруг момче на нейните години.
— Синът на лорд О’Браян, както чухте, е загинал. Независимо от това той е дошъл да ни предложи сам да се ожени за Дилайт. Не виждам причина да не приемем неговото предложение, като помолим Дилайт да се въздържа да не го убива, преди да му роди поне няколко сина — каза лорд Морган с весело бляскащи очи.
Дилайт не можеше да проговори от изненада.
— Е, какво, момиче, новината да не те замая чак толкова, че загуби дар слово? — закачи я лорд О’Браян.
При тази подигравка Дилайт веднага се съвзе.
— Не, милорд — мило отвърна тя. — Просто се бях приготвила да бъда омъжена за млад човек, а не за старец.
Той се изсмя.
— Предполагам, че аз ще ти бъда по-полезен, момиче — веднага отговори той.
— И колко точно жени си надживял, милорд? — Дилайт не беше ни най-малко развълнувана.
— Ти ще си ми третата, момиче. И както и другите, скоро ще ми замъркаш като коте.
— За разлика от другите, аз ще те надживея с много години, милорд. И по-добре е да те предупредя, че точно това коте има здрави нокти.
Лорд О’Браян пак се засмя, а после се обърна към лорд Морган.
— Пиши брачните документи. Искам това момиче в леглото си преди края на лятото. В Ирландия на мъжа му трябва точно такава жена през студените зимни нощи.
Розмари Морган най-после успя да дойде на себе си.
— Ако нямате повече нужда от нас — каза тя на мъжа си, — аз и Дилайт ще се оттеглим.
Тя хвана дъщеря си за ръката и просто я издърпа от библиотеката.
— Няма да се омъжа за това грамадно говедо! — каза Дилайт, като се отскубна от майка си.
— Баща ти вече си даде съгласието — настоя лейди Розмари.
— Мразя го! — извика Дилайт.
— Но ти дори не го познаваш още — опита се да я усмири майка й.
— Знам всичко, което ми трябва — изръмжа Дилайт, хвана полите си и избяга от къщи.
Розмари Морган замаяна се загледа след нея. Никога не беше виждала някоя от дъщерите си да реагира толкова остро. Тя се обърна и хукна към, библиотеката. Наистина трябваше да поговори с мъжа си. Може би Дилайт все пак има право. Но когато влезе в стаята, където двамата мъже вече се черпеха, тя скоро беше очарована от едрия ирландец.
— Лорд О’Браян и аз се договорихме за датата, скъпа. Зестрата на Дилайт е приемлива за него, а аз, освен това ще му дам две от породистите си кобили, защото О’Браян също отглежда коне.
— Само не казвай това на Дилайт, милорд! — замоли се жена му.
Лорд О’Браян се засмя.
— Няма — каза той. — Мисля, че на момичето няма да му хареса, като разбере, че част от цената й са и два коня. Ако трябва да го научи, предпочитам аз да й го кажа някога — и той пак се изсмя. — Къде е тя впрочем? Бих искал да вдигна наздравица с нея.
Лейди Розмари въздъхна.
— Когато Дилайт е ядосана, милорд, тя хуква из градината. Излезте през главния вход и тръгнете надясно.
— Благодаря, мадам — поклони се елегантно той и излезе от стаята.
Розмари се обърна към съпруга си.
— Роб, дали не сгрешихме? Не искам Дилайт да е нещастна.
— Аз смятам — отговори съпругът, — че Дилайт има много по-голям късмет, отколкото си мисли, скъпа. Лорд О’Браян е на възрастта на Тони и макар че съм изненадан от новината за смъртта на сина му, съм уверен, че за Дилайт е по-добре да има по-възрастен съпруг. Момчето щеше да й омръзне. Може би смъртта му е била по божията воля. Дилайт ще се омъжи и ще живее в Ирландия, далеч от мястото, където сърцето й беше разбито. Мисля си, че ако беше близо до сестра си и Антъни, тя винаги щеше да изпитва мъка. Ако се беше омъжила за младеж, винаги щом го сравни с Антъни, той ще губи. А лорд О’Браян е мъж като Тони и мисля, че той няма да остави на Дилайт никакво време да се сеща за разбитото си сърце.
— Кога решихте, че ще бъде сватбата?
— След два дни ще направим официален годеж, тъй като ирландците обичат тези церемонии. Сватбата ще бъде в края на лятото, преди есенните бури да започнат и да направят невъзможно пресичането на морето между Англия и Ирландия. Лорд О’Браян ще си отиде след годежа и ще се върне в Англия за сватбата през август.
— Само се моли Дилайт да е щастлива, Роб.
— Тя сама трябва да създаде щастието си, скъпа — каза той. — Но лорд О’Браян е очарован от нея. Ако тя престане да се кара с него, има голяма вероятност да е поне доволна.
В този момент обаче Дилайт не беше нито щастлива, нито доволна. Тя бе видяла как лорд О’Браян излиза от къщата и се насочва към градината и сега се опитваше да се скрие от него. Той не я повика, но като че ли се насочваше право към нея. Изведнъж тя го загуби от поглед и, подтиквана от любопитство, се показа изпод голямото дърво, където се беше скрила. Нямаше и следа от него. Но изведнъж две големи ръце я обхванаха здраво. Обърнаха я и Дилайт трепна, но устните й веднага бяха притиснати от неговите. Никога не бяха я целували, но това, което се случи, не беше очаквала. Той я обзе изцяло и тя се замая, но не беше сигурна дали това й харесва. Същевременно откри, че никак не й е неприятно. Твърдите му устни почти изгаряха нейните и тя усети пулсът й да се учестява. Изведнъж се възбуди силно и без да мисли, обгърна с ръце шията му и отвърна на целувката. Когато най-после стана ясно, че ако не се разделят, просто няма да могат да си поемат дъх, той отдръпна главата си, но продължи да я държи до себе си.