— В името на всичко свято на този свят, момиче, ти си ми лика-прилика, сигурен съм — изръмжа той. — Като дойдох, очаквах да намеря някоя разглезена английска роза. Даже бях решил да кажа на баща ти, че след като Дезмънд е мъртъв, няма да можем да сродим семействата си. Но един глас в мен ме предупреди да не говоря, а първо да слушам, както винаги съм правил. И какво открих, а момиче? Една силна и пламенна кавгаджийка с непроизносимо име, която ще ми роди здрави келтски синове. Не мина и миг и аз знаех вече, че те желая! Докато говореше така страстно, лорд О’Браян беше поосвободил малко прегръдката си. Дилайт се дръпна от него изведнъж и му зашлеви такъв шамар, че ако той беше по-слаб, сигурно щеше да бъде съборен на земята.
— За какво е това, по дяволите, момиче? — попита ирландецът.
— Ти ме целуна!
— Ти също ме целуна — каза той.
— Не съм — отрече Дилайт.
— Ама си, момиче — подигра се той. — Целуна ме със страст, която си твърде невинна, за да осъзнаеш, пък и усетих как се разтуптя сърцето ти. — Той се засмя, като видя как тя се изчерви виновно. — Аз те целунах, момиче, и ще продължа да те целувам. А ще дойде време да ти покажа и други неща. Неща, които ще те накарат да се чувстваш слаба и изпълнена с удоволствие и които ще те карат да искаш още повече от мен, както и аз от теб. Искам да целувам красивото ти тяло и да галя хубавите ти гърди. Искам да те науча как да докосваш мъжа си и как да му доставяш удоволствие, както и той на теб. — Ръцете му се протегнаха и той пак я привлече към себе си. Дилайт се опита да се дръпне, но прегръдката му се стегна. Тя помисли, че ще припадне, и престана да се дърпа. — Искам да се чувстваш добре с мен, Дилайт Морган, и да ми родиш синовете и дъщерите, които ще заченеш от мен. — Устните му изкусително докоснаха нейните. — Искам да те любя, както и ти искаш да любиш мен.
— Аз не искам да те любя! — протестира Дилайт. — Даже не те познавам, милорд!
— Кормак, момиче! Казвам се Кормак. Да, познаваш ме! Познаваш ме добре. Аз съм онзи неизвестен мъж, който се е появявал в сънищата ти, откакто си станала достатъчно голяма, за да сънуваш подобни неща. Аз съм онзи, който те е карал да се събуждаш нощем, изпълнена с непознати чувства. Аз съм твой, момиче, а ти, Дилайт, удоволствието на О’Браян! Така е трябвало да бъде и така ще бъде!
Тя не можеше да се помръдне. Беше просто омагьосана от красивия глас, който й говореше така страстно, и от зелените очи, които блестяха така опасно, докато я убеждаваше. Не разбираше какво става с нея. До преди месец мислеше, че е влюбена в Антъни Уиндам. Беше влюбена в него от мига, в който го беше срещнала, когато беше само на тринадесет години. Тъкмо беше започнала да приема факта, че Тони е на Блез и никога няма да бъде неин. И изведнъж този див човек се вмъкна в живота й и заговори невероятни неща. Думите му я завладяха. Как можеше той да знае за неизвестния мъж от сънищата, за когото не смееше да признае и пред себе си?
— Няма да бъда твоя — прошепна тя.
— О, да, момиче, ще бъдеш — обеща той. — Никой, дори и малкото сърдито английско момиче, не може да отмине съдбата, която му е предначертана. — Той отпусна леко прегръдката си. — Сега тичай, момиче, и измисли онова, което ти казах.
Дилайт не чака повече. Тя избяга от него, а подигравателният му смях звънеше в ушите й. Да не са луди родителите й, че да я дадат на този ирландец? Сигурно няма да го направят! Особено като разберат що за човек е той. Но за огромно учудване на Дилайт те явно не бяха разбрали. Кормак О’Браян бе очаровал всички в Ашби от най-големия до най-малкия. Сестрите й бяха влюбени в него, включително Ларки и Линет, които дори се скараха коя да седне до него на масата. След като Дилайт бе сложена да седне отдясно до него, беше останало само едно свободно място. Лейди Морган разреши въпроса, като сложи там по-големия си син Гавин.