— И аз идвам с теб, мамо — каза Блайт. — Не мога да бъда далеч от Блис в този момент. Милорд — обърна се тя към съпруга си. — След като заведеш децата вкъщи, ела и ти при нас.
— Отивай, скъпа — отговори той. — Кажи на Оуен, че аз скоро ще дойда да си пийнем заедно.
— О, Дилайт — каза лейди Морган. — Толкова съжалявам, че развалихме празника, но ти и Кормак можете да продължите. — Тя прегърна дъщеря си и бързо излезе да се приготви за път.
Блайт тръгна с нея, а лорд Морган набързо се извини на дъщеря си и лорд О’Браян и също излезе. В залата се възцари мълчание. После се обади Ванора.
— Кога ще срежеш годежната торта, Дилайт? Аз нямам търпение да я опитам!
— Аз също — намеси се лорд О’Браян. — Обаче мисля, че устните на Дилайт са далеч по-сладки.
— Милорд, дръж се прилично — скара му се Дилайт.
— Защо бе, момиче, ако се държа, както ти искаш, нямаше да съм и наполовина толкова приятен, както казва Гавин — пошегува се Кормак О’Браян и като взе чашата си, стана от стола. — Вдигам тост, дами и господа! Тост за най-красивата булка, която човек може да има! Тост за Дилайт! Удоволствието на О’Браян!
— Тост! — завикаха останалите гости и вдигнаха чаши към изчервилата се Дилайт. Тя беше полуядосана и полувъзхитена от думите му.
Докато в голямата зала на Ашби тържеството се разгаряше, малката група на лорд Морган напусна имението в посока към Маруд Хол. Щяха да стигнат след няколко часа и затова яздиха известно време по пътя, но после тръгнаха напряко през полето за по-бързо. Късно следобед най-после пристигнаха. Жените почти паднаха от конете, но се затичаха веднага към къщата, където ги посрещна изплашен и объркан Оуен Фицхю.
— Никога повече няма да правя подобно нещо — драматично заяви той. — Господи, колко страда тя!
— Кога започнаха болките, Оуен? — попита лейди Розмари.
— Малко преди обяд, мамичко — отговори той.
— Но твоят, пратеник пристигна в Ашби също още преди обяд — учуди се тя.
— Водите й изтекоха на зазоряване — обясни той. — Още тогава тя настоя да те повикаме.
— Аха — съгласи се лейди Морган. — Заведи ме при нея, Оуен.
Той ги заведе в апартамента на Блис, където завариха родилката седнала в леглото да яде захаросани плодове и да пие вино.
— Ох, Оуен! — извика драматично Блис, щом видя съпруга си. — Толкова зле се чувствам!
— Нищо чудно — скара се майка й, щом влезе в стаята. — Престани да ядеш сладко и остави чашата с виното, малка глупачка такава! Кога си ме видяла да ям и да пия, когато раждам? Разбира се, че ще ти е зле, Блис, и така ти се пада — продължи да се кара добрата жена, докато взе чашата от ръката на дъщеря си и вдигна чинията със захаросаните плодове.
— Но, мамо — изплака Блис. — Това ми помага да не мисля за болките!
— Сега трябва да мислиш за болките си. Как иначе ще родиш детето си, ако не обръщаш внимание на болките? Само че аз мисля, че болките ти не са чак толкова силни, щом можеш да ядеш и да пиеш, пък и седнала на всичкото отгоре! Кога за последен път имаше спазми?
— Преди малко — разсеяно отговори Блис, но изведнъж зяпна от изненада, когато я преряза силна болка. — Оох! — изпищя тя. — Ето пак, мамо, и то по-скоро отпреди!
— Поразена съм — отвърна сухо майка й. — Но нямаше да се учудя, ако беше родила внука ми между две чаши с вино! Къде ти е масата за раждане? Няма ли в тази къща някой, който да е подготвен за появата на наследника на Маруд?
Лейди Морган веднага пое работата в свои ръце. Изпъди от стаята зет си и засмения си съпруг, който й хвърли поглед, пълен с обич, докато отвеждаше Оуен Фицхю. Тя бързо се разпореди на слугите, които, свикнали на по-неорганизираната си господарка, се затичаха да изпълняват заповедите, усетили веднага твърдата ръка. Под ръководството на майка си Блис се зае сериозно с раждането на детето си. Нещата влязоха в ритъм и към десет вечерта тя роди своя син. Викът на бебето проехтя по цялата къща и Оуен Фицхю нахлу в стаята, където намери изтощената си, но щастлива съпруга с детето в ръце и такова изражение на лицето, каквото не бе виждал досега.
— Нали е прекрасен? — изчурулика тя на съпруга си. — Виж какво чудесно момченце, един малък Оуен!
Граф Маруд коленичи със сенки под очите пред леглото на жена си.
— Никога повече няма да ти причинявам такова нещо, миличка — обеща той.
Блис погледна към него, като че ли виждаше луд човек.