Лорд Морган се изсмя силно.
— Дилайт е толкова нестабилна, колкото една скала, скъпа. Кормак О’Браян е честен човек. Аз не се боя, че той няма да се ожени за нея. Отец Джон ще ни държи в течение чрез писмата, които си разменя с отец Кевин.
— Той нямаше право да ни открадне дъщерята! — упорито настоя лейди Морган.
— Нашата дъщеря е негова бъдеща жена — припомни й съпругът. — Може и да ме помислиш за луд, мила, но аз смятам, че това е най-хубавото, което можеше да се случи на Дилайт. Той я откъсва от всичко познато и я кара да отиде в съвсем друг свят. Дилайт е силно момиче. Сигурно е така, щом успя да се справи с чувствата си към Антъни и Блез. А сега тя трябва да бъде силна само заради себе си и ще бъде, скъпа моя. Сигурен съм!
— Аз пък мисля, че това е райска работа — прошепна Ванора, а очите й мечтателно блестяха. — Представяте ли си да има мъж, който да е толкова влюбен в теб, че да не може да дочака сватбата и да те открадне още след годежа!
— На колко години си, Ванора? — замислено попита баща й.
— Навърших дванадесет през февруари, милорд — отговори тя.
— Май е време да се замислим за съпруг и за теб, дъще — каза лорд Морган.
— Аз сама ще си избера съпруг — упорито заяви Ванора.
Той й се усмихна.
— Може би, малка моя. Може би. Тичай сега и кажи на останалите, че сме си дошли с майка ти. Ще ги видим всички след малко в параклиса.
Ванора се поклони на родителите си и изхвръкна от библиотеката.
— Е, добре — каза лорд Морган със задоволство. — Можем да се считаме за щастливи, скъпа, не мислиш ли? — Той широко се усмихна на жена си.
— Не те разбирам, Роб. Дилайт беше отвлечена от бъдещия си съпруг, а ти казваш, че сме щастливи.
— Трябва да гледаш на нещата от хубавата им страна, скъпа — каза й той, а тя го погледна учудено. — Четири от дъщерите ни са женени, остават още само четири — обясни той.
Петнадесета глава
След няколко седмици лорд Морган отиде да посети трите си омъжени дъщери и да им обясни защо в Ашби няма да има сватба през август.
— Ти изобщо не изглеждаш разтревожен — забеляза Блис, докато кърмеше сина си.
— Не съм — отговори баща й. — Кормак О’Браян е мъж тъкмо за Дилайт, независимо дали тя може да го оцени точно сега.
— Ох — възкликна Блис. — Ти го описваш като доста очарователен, татко. Съжалявам, че не можах да се запозная с него.
В Къркуд нежната Блайт се засмя, когато чу новината.
— Дилайт — каза тя, като почти повтори собствените му думи към жена му — ще го преживее доста лесно и преди още да се усети, горкият Кормак О’Браян ще й бъде роб. Очевидно той бе луд по нея, татко.
Лорд Морган остави коня си при Кингсли и пресече с тяхната лодка реката на път към Ривърс Едж. Там намери най-голямата си дъщеря, заспала върху зелената трева в сянката на голямо дърво. Беше слънчев юлски следобед. Той я погледна и се усмихна. Блез бе станала още по-красива с годините, а и бременността изглежда й понасяше добре, защото хубостта й бе разцъфнала повече от всякога.
Той коленичи и я побутна.
— Блез. Татко ти е, мила. Събуди се.
Тя се размърда, прозя се и с въздишка отвори виолетово-сините си очи.
— Татко?
— Толкова хубав ден е, че реших да ти дойда на гости. Преди това бях при Блайт, а вчера ходих в Маруд Хол да видя какво прави новият ми внук.
— А мама?
— Тя е добре, но е малко разтревожена. Лорд О’Браян взе Дилайт със себе си в Ирландия.
Блез го погледна с изненада и уплаха. Тя седна и отметна кичура коса, паднал на лицето й.
— Какво? Защо, за бога, са отишли в Ирландия толкова скоро преди сватбата? Ще могат ли да се върнат навреме?
— Няма да има сватба в Англия. Ще я отпразнуват в Ирландия. Лорд О’Браян не можеше да остане далеч от земите си, понеже се бои, че съседите могат да му ги отнемат. Освен това се опасяваше, че бурите могат да му попречат да дойде в края на август за Дилайт. А пък не искаше да чака до догодина. Когато ние се върнахме след раждането на малкия Оуен, те вече бяха заминали.
— Доста съм изненадана, че Дилайт е тръгнала с него, без да дочака ти и мама да се върнете — каза Блез.
— Ванора каза, че лорд О’Браян е отвлякъл насила сестра ти — засмяно обясни лорд Морган и й разказа какво е видяла Ванора.
Като виждаше колко се забавлява баща й, докато разказва, Блез не можа да сдържи усмивката си.
— Ти не си натъжен от този обрат на събитията, така ли е, татко? — попита тя.
— Съжалявам само, че дългоочакваното от цялото семейство събитие няма да се състои тук, миличка, но знам, че Дилайт ще бъде много щастлива.
— Е — пошегува се Тони вечерта, когато Блез се сгуши до него в леглото. — Сега няма да има нужда да се караме с теб заради пътуването в състоянието, в което се намираш.