— Тогава ще намеря нещо друго, за което да се караме, милорд — отвърна му закачливо тя.
Той отметна косата й от тила и залепи горещите си устни на нежната й кожа. Притисна я до себе си и усети наедрелите й гърди. Тя замърмори нежно и се притисна по-силно до него, докато накрая той проникна в нея. Любиха се бавно и настойчиво, докато постигнат пълно удовлетворение.
— Ти си толкова страстен — пошегува се тя. — Какво ще стане, когато вече няма да можем да го правим? Не искам да нараним детето.
— Нито пък аз, ангел мой — прошепна той и се замисли дали тя изобщо го обича.
Лятото мина и графиня Лангфорд натежа като зряла есенна ябълка с детето, което носеше! Беше щастливо лято. Доро беше доволна. Ниса скоро щеше да стане на четири години. Блис и Оуен дойдоха да покажат наследника си. Блайт, Никълъс и децата им ги посещаваха редовно. Бяха се събрали и трите семейства. Трите сестри, разперили шарени поли, седяха настрани от другите и си говореха.
— Имам последни новини от кралския двор — каза Блис. — Адела ми пише редовно и тъкмо преди да тръгнем, получих последното й писмо.
— Как е кралят? — попита Блез.
— Отчаян, мила, просто отчаян — каза Блис. — Кралицата се е присъединила към двора и сега отказва да се оттегли. Кралят непрекъснато се мести, без да й се обажда, за да може да ухажва госпожица Болейн, но кралицата все го открива и до ден-два се появява до него. Адела казва, че всички са изтощени от безкрайните пътувания.
Сестрите се засмяха, като си представиха положението. Беше наистина смешно и Блис и Блез тайничко се радваха, че са си в собствените домове, а не се мятат насам-натам през горещите летни дни, за да придружават краля в усилията му да се отскубне от кралицата.
— Защо кралицата не се оттегли, щом Хал го иска? — зачуди се гласно Блез.
— Тя не харесва госпожица Болейн — отговори Блис.
— Е, това е ясно — отбеляза Блез. — Госпожица Ана е най-неприятното същество, което има навика да се поставя по-високо, отколкото всъщност заслужава.
— Тя е от добър произход, сестро — каза Блис. — Майка й е дъщеря на Томас Хауард, граф на Шърли. А пък сър Томас Болейн, баща й, е син на Маргарет Бътлър, дъщеря на граф Ормонд.
— Но пък бащата на сър Томас е бил търговец на дрехи в Лондон — отвърна Блез. — Госпожица Ана прилича на всички Болейн, защото е амбициозна като дедите си, които за две поколения се издигнаха от лондонския пазар до двореца Невер.
— Ние също сме били бедни — припомни й Блайт. — Спомни си, Блез, че ако Едмънд не беше се оженил за теб и не беше ни дал зестра, ние всички щяхме да сме си в Ашби без съпрузи и деца. Дори и татко нямаше да успее да създаде фермата си за расови коне без помощта на Едмънд. Няма нищо лошо в амбициозността, сестро.
— Мен не ме дразни толкова амбицията на семейство Болейн, колкото самата Ана. Кралят се нуждае от по-мила и по-разумна приятелка.
— Като кралицата ли? — попита Блайт. Тя не одобряваше усилията на краля да се отърве от жена си.
— Не, Блайт — отвърна Блез, която много добре знаеше за чувствата на сестра си. — Кралицата също не е лесна. И точно там е проблемът. Кралица Катерина би могла сама да се оттегли, за да може кралят да се ожени за млада жена и да има законни синове. Но тя не иска и оттам идва проблемът.
— Разбира се, че няма да иска — забеляза Блис, — щом знае, че ще бъде заместена от госпожица Болейн. Дъщерята на кралицата на Кастилия и на Арагонския крал не може да отстъпи мястото си на дъщерята на някакъв си кентски рицар.
— Нито пък трябва — каза Блез. — Аз бих искала кралят да се разведе и да се ожени отново, но той трябва да се ожени за подходяща жена от благороден произход. Например за някоя френска или германска принцеса, но не и за Ана Болейн.
— А какви са другите новини от кралския двор? — попита Блайт.
— Всичко се върти около „великия“ проблем на краля — засмя се Блис. — Казват, че госпожица Болейн все още не се е отдала на краля и той страда много.
— Страда, защото много обича женска плът — каза Блез. — Горкият Хал! Каквото и да мисля за госпожица Ана, трябва да се съглася обаче, че тя е целомъдрена — за разлика от добрата Мери.
— Тя умее да използва своята целомъдреност — подигра се Блис. — Размахва девствеността си като някаква велика награда пред умърлушения нос на краля. А той най-накрая ще се измори и това ще му омръзне. Тогава ще се сбогува с госпожица Болейн. А пък тя, за нещастие, не се е и огледала за съпруг. Ще й остане някой от придворните лигльовци за успокоение.