— Чудесно име, ангел мой.
Вратата на спалнята се отвори и оттам надникна Блайт. Махнаха й да влезе.
— Ето ме. Дойдох, защото ми казаха, че си започнала да раждаш, а пък намирам кръщелника си вече роден! Как ще го наречеш?
— Филип — отговори Антъни.
— Лорд Филип Уиндам. Добре звучи — каза Блайт.
Бебето бе кръстено на следващия ден. Блайт и Никълъс бяха кръстници. Пратеници тръгнаха към всички краища на имението, за да съобщят новината.
— Би трябвало да изпратим човек да съобщи на краля — тихо каза Блез. — Той ще пожелае да сподели нашата радост.
Антъни кимна и се разпореди.
Бебето се развиваше добре, а Блез бързо се възстанови след раждането, Ниса не се отделяше от бебето и непрекъснато настояваше да помага. Решиха, че цялото семейство ще се събере за празниците в Ривърс Едж. Блез не искаше да чуе за друго. Не бяха празнували дванадесетте коледни дни заедно вече няколко години. Точно преди Нова година пристигна пратеник на краля. Той донесе обвита в кадифе кутия с дванадесет сребърни бокала, гравирани с герба на Лангфорд — кралският подарък за бебето.
Блез беше доволна от щедростта на краля, но Блис рязко заяви:
— Ти си ги заслужила.
За момент Блез се загледа учудено в сестра си, но после се засмя насила.
— Предполагам, че е така.
— Аз мисля, че ти струваш много повече от дванадесет сребърни чаши — закачи Тони жена си.
— Е, поне никой не може да каже, че е син на краля — натърти Блис. — Той е доста по-щедър към своите копелета.
Цялото семейство се засмя на злобната, но вярна забележка.
Зимата дойде и покри всичко със снежна пелена. Само дърветата стърчаха черни на фона на сивото небе. И все пак зимата не беше тежка. Скоро снегът се стопи и се показа влажната земя с първите зелени кълнове.
Дните станаха по-топли. Блез изведе децата в градината под цъфналите ябълкови дървета. Ниса тичаше весело и се радваше на жуженето на пчелите. Филип се търкаляше, сядаше и се опитваше да пълзи. После заспа дълбоко, пъхнал палец в малката си устица. Тогава Блез видя съпруга си да идва към тях. Беше с още един човек, мъжът носеше кралска ливрея, а Антъни не изглеждаше доволен.
— Татко, татко! — завика Ниса, щом го видя. — Ето ни!
— Лейди Уиндам. Нося ви писмо от краля. Трябва да изчакам вашия отговор.
Блез стана и взе писмото. Счупи печата и прочете крайната бележка.
„До Блез Уиндам, графиня Лангфорд от Хенри, Крал.
Ела веднага. Нуждая се от твоята помощ.“
Блез подаде на мъжа си писмото на краля. Той бързо го прочете и тихо изруга.
— Дявол да го вземе! Какво пък иска сега от теб? Ти си моя!
— Преди всичко ние сме верни поданици на краля — напомни му тя, като хвърли бърз поглед към пратеника. Кралските слуги бяха толкова големи клюкари. — Трябва да се подчиня на кралската заповед и ти го знаеш. — Тя се обърна към пратеника. — Къде е сега кралят? — попита тя.
— В „Гринуич“, милейди.
— Ще се върнеш при краля и ще му кажеш, че ще ми бъдат нужни няколко дни, за да подготвя семейството си за отсъствието, но след това веднага ще побързам да дойда. Късно е. Сигурно ще останеш да преспиш.
— Благодаря, милейди — отвърна пратеникът. През следващите няколко дни къщата ехтеше от препирните на Антъни и Блез по отношение заповедта на краля.
— Забранявам ти да отиваш! — викаше Антъни сигурно за стотен път.
— Защо говориш неща, които знаеш, че няма да изпълниш? — питаше го Блез. — Да не искаш да навлечеш гнева на краля върху дома ни? Спомни си, че графство Лангфорд е дадено на това семейство от Хенри. То много лесно може да бъде отнето от друг Хенри!
— Как мислиш, че се чувствам аз, като знам, че на жена ми е заповядано да отиде в леглото на този сатир — ръмжеше той.
— Ти мислиш, че той ме вика в леглото си ли? — избухна в смях Блез. — Тони, повярвай, това е последното нещо, за което би помислил кралят сега. Той е прекалено зает с преследването на госпожица Болейн. Не знам защо иска моето присъствие, но съм сигурна, че не е, за да ме направи отново своя любовница.
— Тогава защо е изпратил да те викат, Блез?
— Няма да разбера, докато не отида — отговори тя съвсем логично.
— Нека да дойда с теб — настоя той, така както бе настоявал през последните два дни.
— Ти не си поканен, милорд. Освен това от теб има нужда тук. Пролет е и има много работа. Скоро овцете ще се обагнят. Ще трябва да се решава къде какво да се засее. Ти си граф на Лангфорд, Антъни, и от теб има нужда тук. Трябва да управляваме именията си, нали? — настоя тя.