Докато я гледаше, Антъни Уиндам си помисли, че ако дъщерята е красива като майка си, чичо му се е оказал наистина късметлия човек. Лейди Морган бе ослепителна красавица.
— Знам — продължи тя тихо да говори на съпруга си, — че Блез е твоя любимка, но съм сигурна, че ще присъстваме с теб на още много сватби при наличието на толкова дъщери. Но ако тази сватба сега не се осъществи, може би няма да има и други.
Антъни Уиндам разбра нежната заплаха. Лорд Морган се предаде с тежка въздишка.
— Права си, любов моя — каза той и вдигна все още полуядосан поглед към племенника на графа. — Кога?
— Утре, милорд. Трябва да отведа булката в Ривърс Едж колкото е възможно по-скоро.
— Сандъкът с чеиза на Блез е напълно готов — каза лейди Морган, като предвиди новата пречка, която би могъл да изтъкне съпругът й. — Церемонията с пълномощника може да се извърши рано сутринта. По-добре ще бъде дъщеря ни да няма много време да мисли по тази внезапна промяна на датата, макар че тя така или иначе също ще бъде разстроена.
Съжалението на Антъни Уиндам се виждаше по лицето му.
— С мен доведох камериерката на чичо си, за да придружава младоженката по пътя. Казва се Херта. Носи със себе си булчинските дрехи и другото облекло за лейди Блез.
— Ще отида да потърся дъщеря си — каза лейди Морган. — Ще помоля вас, господин Антъни, да й кажете за промените, защото смятам, че вие ще го направите по-добре от мен или съпруга ми.
Розмари Морган стана от стола и бързо излезе. Лорд Морган изсумтя, после се усмихна широко към госта си.
— Сигурно разбирате какво имаше предвид жена ми, като каза вие да съобщите на Блез. Тя мисли, че по този начин ще избегне сцените.
— Дъщеря ви избухлива ли е? — любопитно го стрелнаха светлите очи на Антъни Уиндам.
— Скоро сам ще се уверите, сър — отвърна шеговито лорд Морган. — Естествено, има вероятност дъщеря ми да се сети и за добрите обноски… — засмя се най-после той.
Антъни Уиндам изведнъж се почувства неудобно. Той никак не искаше да изпълнява това поръчение, но чичо му настояваше много и той не можа да му откаже. Бяха най-добри приятели.
— Не мога сега да напускам Ривърс Едж — му беше казал той. — Вярвам, че най-лошото е отминало, но ако сега напусна хората си, те ще се отчаят. Иди в Ашби Хол и доведи моята булка, Тони. Знам, че тя ще се притесни, че плановете за женитбата ни се променят толкова рязко, но Блез ни е нужна сега, тук, в Ривърс Едж.
— Господарю, Антъни, представям ви дъщеря си Блез. — Гласът на Роберт Морган прекъсна мислите на Антъни Уиндам.
Сините му очи се спряха на най-изящното същество, което би могло да съществува. Две сини, почти виолетови очи го гледаха от идеалния овал на лице, обрамчено с облак златисто кестенява коса. Той едва се сдържа да не посегне да я докосне. Опита се да каже нещо, но беше онемял и не можа да познае собствения си глас, когато се чу:
— Нося поздрави от бъдещия ви съпруг, лейди.
— Добре дошъл в Ашби, господин Антъни. — Гласът й бе ясен и мелодичен.
— Господин Антъни има вълнуващи новини за теб, Блез — каза лейди Морган и се обърна към него. — Моля да седнете, тъй като ще имаме малък разговор. Баща ти и аз вече знаем за какво става дума и затова ще се заемем с нашите домашни задължения. — Розмари Морган хвана изненадания си съпруг за ръка и го изведе от стаята.
Блез седна върху един тапициран стол и погледна Антъни Уиндам, като си мислеше дали бъдещият й съпруг е също толкова красив. Черната му коса и сините очи с гъсти мигли контрастираха с изключително бялата кожа. Не. Баща й беше казал, че графът е с кафяви очи.
— Какво желаете да ми кажете, сър? — обърна се тя към Антъни. — Дали вашият чичо не се е отказал да се жени повторно?
— Не, лейди! Той с нетърпение очаква вашето пристигане и това е причината да съм тук. Между децата в Ривърс Едж върлува жестока лятна епидемия. Няколко, иначе съвсем здрави младежи, умряха. Тази трагедия бе придружена и от силна гръмотевична буря, която силно засегна земите ни. Животните не бяха прибрани от пасбищата, светкавица падна върху едно дърво и го изгори заедно със стадото, което се бе скрило под него от бурята. Ужасните гръмотевици се чуваха на много мили разстояние. Хората в Ривърс Едж са потиснати от тези ужасни събития. Възрастните селяни говорят, че ни преследва зла съдба, защото чичо ми не е женен и няма деца. Затова преди две нощи Едмънд направи едно празненство на открито, за да развесели хората. Но малко след залез по небето премина една огнена топка, която още повече изплаши хората и ги накара да повярват, в проклятието… Затова чичо ми реши, че не може да напусне земите си, а трябва да избърза със сватбата. Надява се тази сватба наистина да бъде добра поличба, затова ме изпрати като свой пълномощник. Церемонията трябва да се извърши веднага и да ви отведа в Ривърс Едж. Едмънд се надява, че официалното ви бракосъчетание там, пред хората му, ще ги обнадежди много. А като негова съпруга ваше задължение е да му помогнете.