Накара го да се чувства като малко момче. Понякога му се струваше, че тя принадлежи повече на Лангфорд, отколкото той. Само ако не я обичаше толкова много. Ако тя го обичаше поне мъничко! Може би тогава не би се боял толкова много от нейното заминаване. Но как би могъл да я спре? Кралят я бе повикал и тя трябваше да отиде. И така, въпреки нежеланието му, на следващата сутрин тя тръгна.
Почти през цялото време валя и пътищата бяха кални. Колелата на каретата затъваха и пътуването беше почти невъзможно. Закъсняха с два дни повече от очакваното. Най-после се показа „Гринуич“. Макар че никога не бе мислила, че ще се радва да види отново двореца, беше й приятно. За най-голямо нейно учудване, точно когато пристигнаха, слънцето се показа иззад облаците.
— Явно по поръчка на краля — каза тя на камериерката си. — Хал толкова мрази дъждовните дни.
Майордомът я заведе в апартамента, който някога й принадлежеше. Почувства се неудобно на познатото място, като че ли не беше го напускала. Като че ли нищо не беше се променило. Може би нямаше Антъни, нямаше Ниса и Филип. Дори Херта мърмореше под носа си.
Пристигна един много млад кралски паж.
— Милейди Уиндам? — попита той. Блез се усмихна и кимна на момчето. — Кралят ви изпраща поздравите си и ви моли, след като се освежите от пътуването, да го посетите в личната му стая. Предлага да използвате вътрешното стълбище.
— Кажи на краля, че ще бъда при него след половин час — отговори Блез.
Момчето се поклони и излезе.
— Не знам какво става, милейди. Ти би трябвало да си вкъщи, а не тук, в двореца. Да оставиш горкото си дете на дойка, а ти да трябва да пътуваш с превързани гърди, за да си спираш млякото! — мърмореше ядосана Херта.
— Знам, Херта, знам! — извика Блез. — Но кралят трябва наистина да има нужда от мен, за да ме накара да се отделя от близките си. Мислех си, че ти обичаш краля.
— Тогава беше така, но сега не е — отвърна камериерката. — Ти си Уиндам от Лангфорд и принадлежиш на Ривърс Едж, а не на „Гринуич“. Мисля си, че сега трябва да чакаш мъжа си, а не краля!
Блез тихо успокои прислужницата, която после й донесе вода да се измие след пътуването. Смени черния си пътен костюм с червена копринена рокля с бродерии, подходяща за кралския двор. Сплете красивата си коса в стегната плитка, която Херта украси със свежи червени рози. Сложи си гранатни обеци и гердан. После Блез се промъкна през скритата в ламперията врата и заслиза по тясната вътрешна стълба. Когато стигна долу, опипа стената и намери копчето, с което се отваряше вратата към стаята на краля. Натисна го и влезе в личната стая на краля. Пажът, с когото бе говорила преди малко, скочи прав от стола до камината и изтича към приемната на краля. Блез зачака търпеливо. Хенри Тюдор се появи изведнъж. Най-напред запълни вратата, а после и цялата стая с присъствието си. Затвори вратата зад себе си, а Блез му се поклони грациозно.
— Значи, мое малко селско момиче, ти отговори на моето повикване — каза той, като я повдигна.
— Можех ли да ти откажа, сър? — попита тя. — В писмото ти не се споменаваше тази възможност. Ако я имаше, аз бих останала в Ривърс Едж.
— Толкова голямо затруднение ли ти създадох, мадам? — попита кралят.
— Да — каза тя прямо. — Така е, Хал. За да дойда, бях принудена да прекъсна кърменето.
— Аз поднасям извиненията си на милорд Филип Уиндам — каза кралят със смях в очите. — Знам колко тежко съм го наранил и от какво съм го лишил.
Блез се засмя.
— Милорд, това е съвсем сериозно! — скара му се тя. — Скарах се и със съпруга си, който е убеден, че си ме извикал, за да ме прелъстиш отново. Трябваше да го уверявам, че твое величество е честен човек, който не би допуснал подобно нещо.
— Мадам, ти ме рани! — запротестира кралят и я обхвана в прегръдката си. Бързо я целуна по устните. — Дори и малко прелъстяване ли няма да има, Блез?
Тя поклати глава.
— Не, Хал, ни най-малкото! — твърдо настоя тя.
— Значи ти обичаш съпруга си, малко мое селско момиче.
За момент въпросът я завари неподготвена, но после истината блесна така ярко пред нея, че тя се зачуди как не е разбрала досега.
— Да, Хал — каза. — Обичам съпруга си. Обичам го много!
Кралят я погледна замислено и видя в очите й искрата на изненадата.
— Мисля си, Блез — каза той, — че сега ми дължиш повече, отколкото когато за пръв път влезе в тази стая.
— Да, Хал, мисля, че си прав — бавно промълви тя.
— Тогава сигурно и ти ще ми помогнеш, защото вярвам, че ти единствена можеш да ми окажеш помощта, от която се нуждая. — Той я заведе до стола, сложи я да седне и се настани срещу нея.