— Кажи ми, Хал, как бих могла да ти помогна, защото аз не мога да си представя как една обикновена провинциалистка би могла да бъде от полза на такъв велик крал.
— Ти знаеш — каза кралят, — че аз от много години се опитвам да разтрогна брака си, за да мога да се оженя за по-млада и годна да ражда жена.
Блез кимна.
— Има прецедент за подобен акт, милорд.
— Да, има, и въпреки това папата непрекъснато отказва, с което ме докарва до лудост. Защото аз се страхувам, че някоя нощ ще умра и тогава Англия ще бъде управлявана от едно недорасло момиченце. Тя ще трябва да се омъжи, а аз не вярвам, че нашите английски благородници ще бъдат доволни от управлението на някой чуждоземен принц, който ще й стане съпруг. Войната на розите може да избухне отново, Блез! Преди няколко седмици Габриел де Грамо, епископът на Тарб, дойде от Франция да разговаря за възможността за женитба на втория син на Франсоа — дук Д’Орлеан, и дъщеря ми Мери. Аз мислех, че преговорите вървят добре, но после епископът допусна възможността дъщеря ми да не е съвсем законна, тъй като моят брак не е съвсем законен. Той цитира текста от библията: „И да не покриваш голотата на братовата си жена. Тя е голота на твоя брат“ и „Ако мъж вземе жената на своя брат, това е нечисто. Той е покрил голотата на брат си и те ще бъдат бездетни.“
— Щом френският посланик предполага възможността моят брак с кралицата да не е законен, тогава аз всъщност съм ерген, нали? Булата, издадена от предишния папа, е невалидна. Аз не трябва да искам развод, а анулиране. Катерина обаче не иска да чуе за такова нещо. Тя упорито твърди, че нашият брак е законен и докато нейният племенник, Светият римски император, държи папата във Ватикана, аз няма да получа справедлив отговор. Катерина трябва да се съгласи да се оттегли. Заради това поисках да дойдеш ти. Искам да отидеш при нея. Тя е тук. Трябва ти, като жена, да я убедиш да ме освободи от тази нечиста връзка, която тя нарича брак. Докато не се освободя от тази жена, аз не мога да имам законни синове!
— Сир! — Блез беше и поразена, и шокирана. — Та ти си изпращал най-великите лордове на кралството да вразумят кралицата. Тя не е отстъпила и пред най-умните и логични аргументи. Кардиналът лично е говорил с нея и също не е постигнал нищо. Защо мислиш, че кралицата ще послуша мен? Аз бях твоя любовница, Хал! Появяването ми ще е обида за нея! Аз съм обикновена жена от не особено известно семейство. Как можеш въпреки това да ме изпращаш при нея? Как?
Кралят се наведе напред.
— Малко мое селско момиче, ти си ми последната надежда да постигна разбирателство с Катерина. Ако и ти не успееш да я убедиш, тогава аз ще й обявя война и кълна се пред теб в тялото на разпънатия Христос, че аз ще спечеля тази война! Катерина те харесва, Блез. Ти не си като Беси или Мери. Тя те обичаше достатъчно, за да накаже дори нашата дъщеря, Мери, когато се държа грубо с теб. Ако има и най-малкия шанс да те изслуша, аз трябва да го използвам. Затова ти трябва да говориш с нея. Заради мен.
— Милорд, тя няма да ме приеме. Аз съм никоя.
— Тя ще те приеме, защото аз ще я помоля да те приеме — отговори кралят.
— О, Хал! Хал! — нежно каза Блез. — След това помежду ни няма да има неплатени дългове! Независимо дали ще успея, или не, сметките помежду ни ще са чисти!
Той кимна.
— Съгласен съм, мадам. Направи това за мен й аз повече няма да те безпокоя.
— Толкова ли си влюбен, милорд? — попита тя тихо.
Той се изчерви от погледа й. Кралят се изчерви!
— Значи е очевидно, а?
— За мен да, но ти си ми приятел, Хал.
— Тя е най-добродетелната жена, Блез. Аз няма да позоря моята Нан. Някой ден тя ще бъде майка на краля на Англия.
— Ти ще се ожениш за нея? — Блез беше шокирана. — О, Хал, не бива. Ти трябва да имаш за съпруга принцеса.
— Един от моите предшественици — Едуард, познат под името Черния принц, е бил женен за Джоан, наричана „Красивата дева“. Тя също е била от Кент — каза кралят, без да обърне внимание на думите й. Може би дори не беше я чул. — Такава съпруга ми трябва на мен! Добро, здраво английско момиче!
Те поговориха още малко и после кралят я освободи. Блез изтича нагоре по тайната стълба към своя апартамент. Не знаеше дали да се ядосва, или да тъжи. Как би трябвало да говори с кралицата, за да я убеди да освободи краля от брачния съюз и дали това бе наистина брачен съюз? Тя не беше клирик, за да разбира от тези неща. Вярно е, смяташе, че кралят трябва да има съпруга, която да му роди синове, а горката Катерина вече не можеше да има деца. Но как би могла да моли кралицата да освободи краля, като знаеше, че той иска да я замени с госпожица Болейн?