Като влезе в апартамента, тя потърси Херта и я намери в дневната с един паж в ливрея на кардинал Улеи.
— А, значи се събудихте, милейди — каза Херта.
Блез се прозя леко и се протегна.
— Да, леглото ми дойде добре след това дълго пътуване. — Тя се обърна към момчето. — Вие ли желаете да ме видите?
Пажът учтиво й се поклони.
— Моят господар, кардиналът, моли да го посетите, когато ви е удобно, милейди Уиндам.
— Тогава ме заведете при него сега — каза Блез, като се чудеше дали изобщо ще я оставят на мира този ден.
Момчето я поведе по коридори, които тя дори не знаеше, че съществуват и не бе виждала през месеците на престоя си в „Гринуич“. Въведе я в личната стая на кардинала през врата, която тя не можа да забележи, преди да бъде отворена.
— Заповядайте, милейди. Негово преосвещенство ще дойде след малко.
Блез влезе в малката стая. Тук имаше само два малки тапицирани стола пред камината. Тя седна. Беше й станало изведнъж студено и протегна ръце към огъня, но се стресна от силен глас зад себе си.
— Толкова малки ръце, мадам, а съдбата на Англия е в тях. — Той се настани на другия стол и й махна с ръка. — Не, мадам, не ставайте. Ние не сме на официална среща — кардинал Улеи я погледна открито. Погледът му беше насмешлив, но тоя я гледаше с възхищение. — Вие сте още по-хубава отблизо — каза той. — По-рано съм ви виждал само отдалеч.
— Как бих могла да ви услужа, Ваше преосвещенство? — попита го тихо Блез. През цялото време, което бе прекарала в кралския двор, не бяха й обръщали толкова много внимание. Защо тъкмо сега?
— Вие бяхте при краля — заяви той. Тя не каза нищо. Той се усмихна, но очите му бяха някак изплашени. Не бяха очи на сигурен в себе си могъщ човек. — Не е нужно да нарушавате тайната си пред мен, мадам. Аз знам защо ви повика кралят. Той иска вие да защитите неговата кауза пред кралицата, нали?
— Не разбирам защо аз — каза Блез, без да отрече, нито пък да потвърди нещо пред кардинала.
— Защото желанието към онази млада кучка на Том Болейн го изяжда жив — каза грубо кардиналът. — Не смее да изнасили една благородна девственица и заради това си е внушил, че тя трябва да му стане съпруга. Какво мислите по този въпрос вие, милейди Уиндам?
— Аз мисля, Ваше преосвещенство, че щом кралят наистина има нужда от млада жена, която да роди синове за Англия, той трябва да се ожени за френска или германска принцеса или за някоя принцеса от северните страни.
Кардиналът кимна.
— С това, мадам, и ние сме съгласни. Гордата Катерина Арагонска няма да отстъпи мястото си на Ана Болейн.
— Но какво искате вие от мен, ваше преосвещенство? — попита Блез.
— От отговора ви, милейди Уиндам, разбирам, че вие не може да сте доволна от задачата, която ви е поставил кралят. Той ми казва, че вие, макар и да се подчинявате на желанието му, не сте съгласна с него.
Блез не каза нищо, но изражението й показа на кардинал Улеи, че правилно е преценил. Това не беше някоя лигава бивша любовница, а жена с принципи, на която и той, и кралят можеха да разчитат.
— Чуйте ме, мадам — продължи той. — Кралят може да си мисли, че е влюбен в госпожица Ана. Може да си мисли, че я иска за съпруга. Той сега може би дори вярва в това. Но то никога няма да стане. Ана Болейн никога няма да седне на английския престол като кралица, нито пък дете, родено от нея и краля, ще управлява някога Англия. Народът няма да позволи такова нещо! Кралят трябва да бъде освободен от оковите на Катерина и да се ожени отново, но аз ви обещавам, че това ще бъде за принцеса с кралска кръв, а не за дъщерята на някакъв кентски рицар. Разбирате ли ме, мадам? Вие можете да изпълните желанието на краля със спокойно сърце, въпреки че аз сериозно се съмнявам, че вашите думи ще имат някакъв ефект върху тази упорита жена. И все пак вие трябва да опитате всичко, за да може кралят да се освободи от нея и да се ожени за подходяща жена. Това е всичко, което исках да ви кажа. — Той подаде ръка и Блез коленичи и целуна пръстена му. — Момчето ще ви отведе обратно до апартамента ви, мадам — завърши кардиналът и стана от стола.
Едва се бе върнала, когато се появи друг паж. Без да се поклони, той се обърна към нея.
— Лейди Ана каза веднага да отидете при нея.
Гласът му беше неприятен.
Блез усети как кръвта й кипна.
— Хей! — каза тя грубо. — Нима не са те учили на маниери? Не видях да ми се поклониш? Аз съм графинята на Лангфорд и съм привикнала на далеч подобри обноски от тези, които ти току-що показа. Коя е тази „лейди Ана“, която желае моето присъствие? Само кралицата и сестрите на краля могат да поискат такова нещо от мен, но никоя от тях не се нарича Ана.