Блез се замисли за момент и реши, че се забавлява прекрасно. Тя бавно се изправи и излезе от ваната. Водата се стичаше по тялото и го правеше да изглежда още по-съблазнително на светлината от огъня в камината. Бюстът й беше по-едър от когато и да било. Коремът й бе приятно закръглен, а бедрата — прекрасно заоблени. Тя вдигна ръце, отпусна косата си и потокът с цвят на мед се разстла по раменете й. Една капчица вода се бе задържала случайно на гърдата й. Тя я отстрани, вдигна очи и се вгледа прямо в момичето насреща си.
— Можеш ли да предложиш на краля онова, което му давам аз? — промърмори с прегракнал глас, който упражни страхотен ефект върху другата. После й се изсмя в очите.
Госпожица Ана беше загубила дар слово и стоеше със зяпнала уста.
— Махай се от стаята ми, госпожице Болейн! — каза Блез високомерно. — Тук ти не си добре дошла, а освен това аз може би очаквам гост…
За нейна изненада момичето се извърна рязко и с хлипане избяга от апартамента.
— Е, милейди, никога досега не съм те виждала да се държиш по подобен начин, макар че малката кучка си го заслужи. Боже, какво жалко същество! Но да я подведеш така и да я накараш да мисли, че кралят иска пак да ти бъде любовник. О! Какъв срам, милейди! — Херта се изсмя. — Тя обаче е амбициозна — продължи Херта, докато бършеше Блез с хавлията. — Ти май си създаде голям враг в нейно лице, милейди.
— Аз няма да бъда тук дълго, че да успее да ми стори зло — отговори тихо Блез. — Истината, Херта, е, че кралят ме повика, за да се опитам да вразумя кралицата да го освободи, защото той иска да се ожени за Ана Болейн.
Херта поклати глава.
— Аз съм проста жена, милейди. И мисля, че колкото и дълго да служа на благородниците, никога няма да ги разбера.
Блез се засмя.
— Аз самата не съм сигурна, че ги разбирам, Херта — каза тя. — Но като вярна поданичка на краля не мога да не се опитам да изпълня молбата му.
Шестнадесета глава
Чак след няколко дни Блез успя да получи аудиенция при кралицата. Това, че я виждаха отново в „Гринуич“ сама, без съпруга си, отседнала в своя кралски апартамент, смути целия кралския двор. Присъствието й даде повод за много клюки, особено поради факта, че госпожица Болейн се беше затворила в собствената си стая и избягваше да се среща с краля. Блез обаче си мълчеше и нито потвърждаваше, нито отричаше слуховете. Що се отнася до Хенри, той изглеждаше доволен, че графиня Лангфорд е отново при него. Шегуваше се открито с нея и по време на концерта една вечер настоя тя да седне до него. Никой не можеше да разбере какво става. Предположенията бяха най-различни. Дали лейди Уиндам не е повикана да заеме старото си място? Дали госпожица Болейн вече не е изместена от нея в непостоянното сърце на краля?
Най-после канцлерът на кралицата определи часа на гостната аудиенция на Блез при Катерина. Щеше да бъде на следващия ден, сутринта, веднага след литургия.
— Добре! — каза Блез на Херта. — Можем да си заминем след това и пак ще имаме почти цял ден за пътуване. Както е слънчево от два дни насам, пътищата сигурно са изсъхнали. Вероятно ще пристигнем вкъщи по-бързо, отколкото дойдохме. Съмнявам се, че ще ми отнеме кой знае колко време, за да се отчета на краля след разговора.
Блез много внимателно подбра облеклото си. Макар че не беше благородничка от висшата класа, тя все пак трябваше да покаже на Катерина, че идването й по поръчка на краля не бива да се приема като обида, а по-скоро като чест. Роклята й бе от златистокафяво кадифе с тежко избродирани корсаж и ръкави. Отдолу се подаваше златиста втора рокля от скъп брокат без бродерии, чиято строгост контрастираше с богатството на горната. Около китките и деколтето се виждаха нежни кремави дантели.
Деколтето на роклята бе квадратно и дълбоко изрязано, както диктуваше модата. На врата си Блез имаше плътна златна верига с овален медальон, покрит със скъпоценни камъни и дълъг перлен гердан. Обеците й бяха от едри барокови перли.
Косата си бе разделила на път и опънала в стегнат нисък кок, обхванат от златна мрежа, също обсипана с перли. На колана й висеше малко огледало, чийто гръб също бе инкрустиран с перли. Като се погледна в огледалото, Блез остана доволна от вида си. Роклята бе една от онези, които така и не бе успяла да облече, докато беше в кралския двор предишния път като кралска любовница. Добре, че модата не беше се променила оттогава.
— Всичко ли е опаковано, Херта? — попита тя за десети път, откакто беше се събудила тази сутрин. — Каретата готова ли е, ескортът?