— Да, милейди. Всичко е готово. Щом си свършиш работата, веднага тръгваме. Аз също нямам търпение да се върнем у дома.
У дома. В Ривърс Едж. Господи, да! Тя нямаше търпение да се върне у дома! Нямаше търпение да види Антъни и да му каже, че го обича. Че го обича с цялото си сърце и че не иска никога повече да се отделя от него. Как е могла да бъде така сляпа досега? А как е могъл той да бъде толкова невероятно търпелив? Даже и след раждането на Филип тя не бе успяла да прозре истината. Не бе успяла да му каже думите, които той така много искаше да чуе. Колко ли го е наранила нейната коравосърдечност! Той бе най-добрият и обичан човек на света и тя щеше да му го показва до края на живота си. Сега само трябваше да поговори с кралицата, после с краля и след това ще е свободна. Свободна да си иде у дома в Ривърс Едж, при прекрасния си съпруг.
Малко преди уречения час дойде пажът на кралицата, за да я вземе и заведе в апартамента й. Преддверието, където я оставиха да чака, беше приятна стая, с прозорци, гледащи към зелените ливади и реката. Беше сама в стаята и се чувстваше много притеснена. След малко влезе една от придворните дами — лейди Есекс, която трябваше да я въведе. Тя се усмихваше приятно, но не и сърдечно.
— Елате с мен, лейди Уиндам — каза тя.
Блез я последва в дневната стая на кралицата, където бяха се събрали останалите придворни дами. Някои от тях шиеха, други бродираха. Някои просто разговаряха, а едно момиче свиреше на клавесин. Но всички любопитно се загледаха в Блез, когато тя бе въведена сред тях. Имаше жени, които не познаваше, но повечето беше виждала, в кралския двор. Няколко й кимнаха учтиво, защото знаеха, че тя не е враг на кралицата. Други я гледаха неодобрително, тъй като бяха изключително лоялни към кралицата и се съмняваха, че Блез е дошла с добри намерения. По-младите я гледаха с открито любопитство, тъй като в обкръжението на кралицата любовницата на краля, макар и уважавана от неговите приятели, се считаше за лоша жена. Тези млади дами преди не бяха виждали такава „лоша жена“. Те тайно бяха доста разочаровани, защото Блез изобщо не изглеждаше „лоша“.
— Кралицата ще ви приеме в личната си стая, лейди Уиндам — каза лейди Есекс, докато отваряше вратата пред Блез. Тя си пое дълбоко дъх и влезе в малка стая. Беше квадратно помещение с красиво тапицирани стени. Малък нисък прозорец гледаше към реката, а в камината гореше силен огън, защото на кралицата винаги й беше студено в „Гринуич“.
Катерина седеше пред камината в голям дъбов стол с резба и красива тапицерия. Беше облечена в черна кадифена рокля с квадратно деколте, богато обшито с перли, скъпоценни камъни и златни топчета. Ръкавите на роклята бяха дълги до китките, но докато горната им част беше от кадифе, долната беше от тежък златен брокат, завършваща с дантела до китката. На ръцете си не носеше никакви бижута, с изключение на брачната халка, но на врата й висеше великолепен гердан от перли и златна верига, на която имаше кръст от рубини и перли. Косата й бе скрита под богат воал, закрепен на главата от тежка диадема с диаманти, рубини и перли. Блез се поклони ниско пред Катерина.
— Можете да се изправите, лейди Уиндам — чу се плътен мъжки глас.
Тя се изправи стреснато и видя висок мъж в свещенически одежди, застанал до кралицата. Той имаше тясно аскетично лице и черни очи, които като че ли я пронизваха.
— Аз съм отец Джордж де Атека, изповедник на кралицата, лейди Уиндам. Преди да говорите с кралицата, искам да знам дали вие сте изповядали предишния си грях, сторен от вас с краля, и дали сте получили пълно опрощение.
— Да, отче — отвърна Блез, почувствала се страшно неудобно. Точно така си беше мислила, че ще се чувства. — Не можех да се омъжа, преди да сваля бремето на вината си — довърши тя, като добре знаеше, че свещеникът точно това очакваше да чуе.
Той кимна със студена усмивка.
— Сега, мадам, се закълнете върху този честен кръст — и той й подаде сребърен кръст върху поставка от тъмно дърво, — че ще кажете истината, когато ви задам следващите си въпроси. Кълнете ли се?
Блез целуна кръста, като се чудеше какви толкова важни въпроси иска да й зададе, че да е нужно да се заклева, но все пак не можеше да му откаже.
— Кълна се — каза тя.
— Вашият син кралско копеле ли е? — грубо попита свещеникът.
Блез първо беше шокирана, но после отвърна с ярост.
— Не! — извика тя, но после изпусна нервите си. Свещеник или не, той нямаше право да я обижда. — Как смеете да ми задавате подобни въпроси, отче? И двамата ми съпрузи са графове на Лангфорд и аз твърде много ги обичам и уважавам, за да натрапя копеле на рода Уиндам.
— Дори и кралско? — упорито настоя свещеникът.