— Особено кралско! — извика тя.
— Кога е роден синът ви? — попита той.
— В навечерието на Вси светии миналата година и беше кръстен на деня на Вси светии. Можехте да направите справка в църковния регистър. Ако мислите, че Филип е син на краля какъвто той не е, тогава аз трябва да съм го носила поне дванадесет месеца. Чували ли сте някоя жена да е носила детето си толкова дълго време? — Блез вече беше разярена. — Аз дори не съм спала със съпруга си първите три месеца след женитбата, за да съм сигурна, че няма да има никакви съмнения по отношение законността на нашето дете, когато бъдем благословени с наследник! — довърши тя.
— Достатъчно! — най-после се обади кралицата. Свещеникът се поклони и се оттегли в сянката зад стола й, но Блез виждаше как очите му блестяха фанатично, като я гледаше.
— Можете да седнете, лейди Уиндам — посочи кралицата стола срещу себе си. — Значи синът ви се казва Филип? Аз имам племенник Филип. Той първото ви дете ли е?
— Не, мадам. Имам дъщеря от първия си съпруг. Казва се Ниса Катерина Мери Уиндам.
— Как стана така, че се омъжихте за двама поредни графове на Лангфорд? — попита кралицата.
— Антъни, който е моят втори съпруг, беше племенник на първия ми съпруг Едмънд. Преди да умре, Едмънд е пожелал Антъни да се ожени за мен, за да се грижи за мен и дъщеря ми. Тъй като вторият ми съпруг не е имал уредена женитба с друга, той се е съгласил да изпълни предсмъртното желание на чичо си. Нашият брак бе уреден от свещеника ни чрез кардинал Улеи, милейди.
— Много възрастен ли беше първият ви съпруг? Вероятно е така, щом племенникът му е бил достатъчно възрастен, за да стане ваш съпруг.
— Между двамата имаше само четири години разлика. Те бяха по-скоро като братя, мадам.
— Къде е вашият дом?
— В Херфордшайр, мадам. На брега на река Уай. Много тихо и красиво място.
— Обичате ли съпруга си, лейди Уиндам? — попита кралицата.
— О, да, мадам — отговори с дълбоко чувство Блез.
— Е такъв случай за мен е чудно, че сте оставили съпруг, който обичате, двете си деца и красивия си мирен дом на брега на река Уай. Любопитна съм да знам защо моят съпруг кралят настоя толкова да разговарям с вас, както и да науча причината, поради която вие сте се върнали в кралския двор — каза Катерина.
— Върнах се в кралския двор по изричното искане на краля. Не можех да постъпя иначе.
Кралицата кимна.
— Говорете тогава, лейди Уиндам — каза тя.
— Кралят поиска да разговарям с вас за отношенията ви, въпреки протеста ми, че това не е моя работа, мадам. Той смята, че вие ме харесвате, тъй като по времето, когато бях тук, не съм се държала лошо. Вярва, че вие поне ще ме изслушате и че може би моите думи ще ви трогнат.
Устните на Катерина бяха стиснати и образуваха тясна права линия. За миг тя затвори очи и Блез помисли, че е видяла мъчителен спазъм да изкривява лицето на кралицата.
— Вие не бива да слушате това ваше величество — изсъска свещеникът от мястото си. — Изгонете това грубо същество.
— Къде е вашето милосърдие, отец Джордж? — попита кралицата, която бе отворила очи. — Лейди Уиндам всъщност е била изтръгната от дома и семейството си, за да бъде въвлечена в нещо, което не я засяга. Но ако аз не я изслушам, моят съпруг ще разгласи публично и шумно за моята невъздържаност. Лейди Уиндам, разрешавам ви да говорите в полза на краля, независимо, че това няма да доведе до нищо. Най-великите лордове на тази страна са идвали при мен и коленопреклонно са ме молили да разреша проблема на краля. Аз ги изслушвах от любезност. С какво ще ме засегне още една молба, тъй като се съмнявам, че вие ще ми кажете нещо ново.
— Мадам — започна Блез. — Вие по-добре от всеки друг знаете, че кралят се нуждае от наследник.
— Аз съм дала на краля наследник в лицето на нашата дъщеря Мери — отвърна спокойно Катерина. Държеше се като човек, уверен в своята правота.
— Кралят трябва да има син, мадам. Можете ли да му дадете син?
— Аз му родих трима синове и още две дъщери — каза кралицата. — Моя ли е вината, че Бог пожела да ги прибере? Аз съм само вярна божия слугиня. Като такава не мога да обсъждам неговите деяния.
— И все пак кралят няма законен син, а трябва. Принцеса Мери не може да управлява Англия сама. Тя трябва да има съпруг и по необходимост този съпруг трябва да бъде от чужда страна. Нашият народ няма да приеме чуждоземен принц за свой крал. Просто няма, мадам. Затова кралят трябва да има законен син, който да го наследи като владетел на Англия. Как бихте могли да му откажете това право, ако наистина го обичате, както твърдите? — каза Блез учтиво.