— Моята майка беше кралица на Кастилия — изплака Катерина.
— Но тя се омъжи за краля на Арагон, за да създадат единна Испания, мадам. Тук, в Англия, е различно. Англия е самостоятелна държава, управлявана от крал Хенри Тюдор, който няма син да наследи трона му. Какво ще стане с моята страна, мадам, ако това се случи? Народът, високопоставените лордове няма да приемат принц чужденец за свой крал, дори и ако той е женен за вашата дъщеря. Отново ще избухне гражданска война, както е било по времето на родителите на моите родители. Това е съдбата, която вашата дъщеря ще донесе на Англия. Наистина ли желаете това, мадам?
— Какво искате да направя аз, лейди Уиндам? Не мога да се отрека от брака си с краля.
— Но вие можете да се оттеглите, мадам, така както света Джоана Валоа се е оттеглила, за да отстъпи мястото си на Ана Британска по времето на Луи XII във Франция. Тази бездетна кралица е направила огромна жертва, защото е обичала своя господар така, както знам, че и вие обичате краля. И въпреки това, мадам, тя е потиснала чувствата си, заради убеждението, че Франция трябва да има престолонаследник, и е отстъпила мястото си на овдовялата дукеса на Британия, за която се е знаело, че ражда здрави и силни деца.
Кралицата беше безкрайно впечатлена от познанията на Блез, тъй като знаеше, че графиня Лангфорд беше, както кралят я наричаше, малко селско момиче. Катерина би се изненадала, ако някоя от нейните собствени придворни дами имаше исторически познания толкова, колкото Блез, особено що се отнася до историята на чужда страна.
— Откъде знаете всички тези неща? — попита тя Блез.
— Първият ми съпруг, Едмънд Уиндам, нека Бог благослови скъпата му душа, намираше за забавно да ме учи. Аз знаех само малко да чета и да смятам, когато се омъжих за него. В моя дом, в Ашби, живееше мой по-голям братовчед, завършил в Оксфорд, който в замяна на жилището и храната, които татко му беше предоставил, ни беше обучил малко. Когато се омъжих за Едмънд, той ми даде повече знания, мадам.
— Какви? — попита кралицата.
— Латински, защото аз знаех само църковен латински. Гръцки. Висша математика, философия, френски, история.
— И вие харесвахте уроците?
— Да, мадам! Има толкова неща, които могат да се научат — отвърна Блез.
— Горкият Хенри — каза кралицата. — Той изобщо не ви е познавал. Нали лейди Уиндам? Той е видял само вашата младост, красивото ви тяло и необикновената ви коса с цвят на мед. Хенри много харесва този цвят на косата. Ако аз някога се реша да се оттегля, то би станало само заради някоя като вас. Вие не сте амбициозна жена. Вие сте благородна и добра. Да, въпреки вашата връзка с моя съпруг, аз съм уверена, че вие сте добра жена. Уви, не сте от такъв произход, че да бъдете съпруга на краля. Да, за съжаление, това не може да стане. Вие сте щастливо омъжена жена, а аз нямам намерение да се оттегля, лейди Уиндам. Аз не съм Света Джоана Валоа. Тя не е имала деца, нито пък е забременяла някога. Аз обаче родих на своя съпруг шест деца, въпреки че само Мери оживя. Кралят ще трябва да се разведе с мен, макар да твърди, че нашият брак не е законен, че бил извършил грях, като се е оженил за жената на брат си, поради което нашите деца умират. Но той добре знае, че макар и да бях омъжена за принц Артур, нашият брак не беше консумиран. Моят брак с Артур Тюдор беше само на книга. Онова бедно момче беше твърде болнаво, за да изпълни съпружеските си задължения. Пък и той почина скоро след нашата женитба. Какво ще стане с моята дъщеря, лейди Уиндам, ако аз се оттегля или ако кралят успее да анулира нашия брак? Тя пак ли ще бъде принцеса Мери или просто лейди Мери? Какви ще са нейните шансове за подходящ брак, след като ще възникнат съмнения относно произхода й? Вие имате дъщеря, лейди Уиндам. Бихте ли желали подобна съдба за детето си?
— Мадам, съдбата на вашата дъщеря не е в моите ръце. Това са неща, за които вие трябва да разговаряте с краля. Това не е моя задача.
— Нито пък е ваша работа онова, което сега наричат „големият проблем на краля“, но ето ви тук, пред мен, да говорите за това, лейди Уиндам.
— Само защото кралят го поиска от мен, ваше величество. Иначе аз не бих дошла и мисля, че вие добре го знаете.
— Вие сте загрижена за моя съпруг — каза кралицата. Беше просто установяване на факт, а не въпрос.
— Да, така е, мадам. Вие знаете, че аз не съм се стремила към положението на държанка. Вие знаете, че аз никога не използвах влиянието си над краля, за да властвам, за да обогатя себе си или своето семейство. Не бих желала да ви наранявам с признания за истината, но аз се опитах да избегна „честта“, която ми бе наложена. Аз се борих толкова много против нея, че когато вашият съпруг ме взе за първи път, то беше насила.