Кралицата побледня.
— И въпреки това, мадам, аз скоро започнах да разбирам човека, когото ние наричаме наш крал. Открих, че всъщност го харесвам, защото той не е глупав и в него има много добрина. Хората го обичат, мадам. Ние всички го обичаме. Въпреки че това, което поиска той сега от мен, е глупост, аз разбирам дълбокото му и растящо отчаяние. Сигурно вие също го разбирате, нали? Кралят трябва да има престолонаследник. Вие сте преминали възрастта за раждане. О, скъпа госпожо, вие трябва да се оттеглите, за да може кралят да се ожени за жена, която може да му даде наследник.
— Никога, докато още дишам, няма да отстъпя мястото си на Ана Болейн — изведнъж изръмжа кралицата и красивите й тъмни очи блеснаха. Блез разбра, че въпреки годините, несполучливите раждания и дворцовите интриги, Катерина все пак беше дъщерята на Изабела, войнствената кралица на Кастилия, с нея трябваше още много и много да се борят…
— Сигурно кралят няма да се ожени за дъщерята на обикновен рицар от Кент, мадам. Той по-скоро иска да я направи своя любовница. Тя е малко по-умна и може да го държи далече от себе си по-дълго време, защото е девственица, но той скоро ще се измори от игричките й и ако тя не му се отдаде, ще се огледа за някое по-лесно завоевание.
— Така мислите вие, мадам, но не и аз — отвърна кралицата.
— Така мисли кардиналът, мадам — каза Блез.
— А, да, чух, че сте се срещали с тази хитра стара лисица — отбеляза Катерина.
— Кардиналът казва, че той дори и за миг не си е помислил, че кралят има сериозни намерения да се ожени за госпожица Болейн. Ако той сключи повторен брак, това ще бъде с френска или германска принцеса.
— Вие познавате моя съпруг и знаете, че той е упорит човек. Малко неща има в кралския двор, за които аз да не знам. Съпругът ми си е внушил, че една добра английска жена е отговорът на неговите проблеми. Кардиналът е стар. Той е и болен. По време на своята служба си е създал достатъчно врагове, за да не може да разчита на спокойна смърт. Той уталожи желанията на моя съпруг, като му подари Хемптън Корт, когато Хенри беше разстроен от песничката на Джон Скелтън. Вие сигурно я помните.
Блез се усмихна, защото наистина я помнеше, Хенри беше побеснял и като компенсация кардиналът не беше имал друг избор, освен да подари на краля красивия дом, който бе построил за самия себе си.
Защо не идваш ти в двора, там, където има хора? В кралския ли, или в Хемптън? Не, не в кралския, защото там добиваш величие, а в Хемптън си с отличие.
— Да — каза Блез. — Добре си спомням песничката.
— Дните на кардинала са преброени, лейди Уиндам, което е тъжно, защото, макар той да е горделив, винаги е бил верен и работлив слуга на краля. Сегашната му оценка обаче е замъглена от силното му желание за сродяване с Франция. Аз съм застанала на пътя му и затова сигурно ще бъда обвинена и за неговото падение.
— Знаете това, мадам, и все пак не предприемате нищо, за да му помогнете. Защо?
— Ако аз се оттегля, ако призная, че бракът ми с краля не е законен, Хенри ще се ожени за госпожица Болейн при първа възможност, така както се ожени и за мен — тайно и само шест седмици, след като се възкачи на английския престол. И тогава се говореше да ме върнат в Испания, а Хенри да се ожени за френска принцеса. Той обаче си беше наумил да осъществи годежа, който имаше между нас, когато той беше само дванадесетгодишно момче, а аз — момиче на осемнадесет. Тогава той ме обичаше така, както аз винаги съм го обичала. Няма да отстъпя своето място като кралица на тази страна и майка на престолонаследницата — принцесата на Уелс, за да може Ана Болейн да управлява на мое място! Никога! Никога! Никога!
— Мадам, а какво ще се случи, ако вие не отстъпите пред желанието на краля? Какво ще се случи с принцеса Мери? Аз самата много добре знам какво значи да откажеш на краля — тихо каза Блез.
— Аз мога само да стоя на своята позиция и да се моля очите на краля да се отворят и той да осъзнае глупостите, които върши. Ако господ отвърне на молитвите ми, кралят ще се осъзнае.
— Уви, мадам, всичките ви молитви няма да дадат на Англия принца, от който тя се нуждае — каза тъжно Блез. Не можеше да убеди кралицата, но тя го знаеше още преди да влезе в тази стая. Сега си помисли, че вероятно и кралят го е знаел, но е искал да опита още веднъж.
— Колко голяма е дъщеря ви, лейди Уиндам? — попита кралицата.
— Ще навърши пет в края на годината, мадам — отвърна Блез.
Кралицата свали един малък пръстен от ръката си и го подаде на Блез. Беше красив пръстен с овален рубин, заобиколен с малки перли.