— Това е за дъщеря ви, мадам. Дете, което носи моето име и името на дъщеря ми. Трябва да има някакъв спомен от нас — каза тя.
Разговорът беше приключен. Блез стана от стола и коленичи, за да целуне протегнатата ръка на кралицата. Тя бе мека, бяла и пълна.
— Благодаря ви, мадам — тя се изправи, — както и за това, че толкова търпеливо ме изслушахте.
Кралицата кимна.
— Отец Джордж — каза тя. — Нека госпожица Джейн заведе лейди Уиндам обратно в нейния апартамент.
— Да, милейди — каза свещеникът и Блез го последва в дневната на кралицата. — Госпожице Джейн! Трябва да заведете лейди Уиндам в апартамента й.
Младата придворна дама пристъпи напред. Тя беше средна на ръст и със скромно държание.
— Последвайте ме, моля, лейди Уиндам — каза тя учтиво. Имаше големи тъмни очи и мека кестенява коса, но не беше красавица, тъй като устата и брадичката й бяха малки, а носът — твърде голям. „Нечия сестра или племенница, или наследница от севера, която не може да бъде препоръчана с нищо друго, освен с богатството си“ — помисли Блез, която поради положението си в кралския двор вече можеше да преценява, че тази длъжност е дадена само поради силна роднинска връзка. И все пак в лицето на момичето имаше нещо познато, макар че Блез беше сигурна, че никога не я е виждала преди. На кого ли й напомня?
Те стигнаха до апартамента на Блез и момичето се поклони учтиво.
— Благодаря ви госпожице…? — Блез погледна момичето.
— Сеймур, лейди Уиндам. Казвам се Джейн Сеймур.
— Вие сте сестра на Том Сеймур.
Момичето се усмихна почти закачливо.
— Спомняте ли си го? Той ще се зарадва!
— Едва ли — отговори с безразличие Блез.
Сега Джейн Сеймур се засмя.
— Вие бяхте първата жена, която някога е отказвала на предложението на брат ми. Той се мислеше за голям красавец, лейди Уиндам. Когато вие го зашлевихте преди няколко години, той разбра, че може би не е чак толкова неотразим, както си е мислил. Смятам, че му направихте добро, милейди. — Джейн Сеймур се поклони мило на Блез и се отдалечи по коридора.
— Толкова отдавна те няма, че вече си помислих да не са те затворили в подземията на Тауър, милейди — каза Херта. — Кралят вече два пъти изпраща човек да те търси и мисля, че скоро ще дойде за трети път. Надявам се да не се бавиш толкова и при него. Нямам търпение да напусна това място.
— Каретата натоварена ли е, всичко ли е готово?
— Да, милейди, готово е.
Блез изми лицето и ръцете си в легена с топла вода, който й донесе Херта, и внимателно поправи прическата си. Пръсна се с любимия парфюм и се огледа в огледалото. Беше красива жена. По-красива от кралицата и много по-красива от госпожица Болейн, въпреки че трябваше да признае, че втората имаше някакво екзотично излъчване, което сигурно е очаровало краля, който обикновено харесваше по-светли жени. И Беси Блаунт, и Мери Болейн бяха руси.
— Пажът на краля е тук — каза Херта и момчето влезе в спалнята.
— Ще минем по вътрешната стълба, мадам — каза й той.
Блез кимна и тихо отвори скритата врата. Момчето й осветяваше пътя. Момчето веднага пресече стаята и излезе, като остави Блез с краля. Тя му се поклони, а после го погледна с любопитство, защото кралският шут Уил Самърс също беше в стаята.
— Можеш да говориш, мое малко селско момиче. Уил е мой добър приятел и знае всичко за мен.
— Хал, съжалявам — каза Блез. — Кралицата няма да отстъпи мястото си на друга. Седях при нея почти цял час. Говорих й за саможертвата на Джоана Валоа, но тя каза, че не е светица и че Джоана не е имала деца, докато тя ти е родила шест деца.
— От които е живо само едно, и то момиче! — избухна кралят. — Бог прибра синовете ни заради нашия грях. Защо Катерина не иска да разбере това?
— Тя казва, че е слугиня на Бога и не може да обсъжда делата му.
— Аххх! — изръмжа мъчително кралят. — Тя разбира! Тя много добре разбира! Но никога няма да го признае! Прави го, за да ме ядосва! О, Блез! Какво да правя? Аз трябва да имам законен син! Трябва! Катерина го прави от лошотия. Знае, че мога да създам синове, но от други жени. Ядосана е, че не можа да ми даде синове и сега си отмъщава на мен. Но грешката не е моя, че тялото й е болно! Не е моя!
— О, Хал — каза тя и взе ръцете му, за да го успокои. — Винаги си искал желанията ти да се изпълняват бързо. Сега обаче ще ти е нужно повече време, но ти трябва да го приемеш. По-добре от мен трябва да знаеш, че желанията на силния се осъществяват бавно.
— Ами ако умра, Блез? — попита я той с глас и тон, какъвто никога преди не беше чувала. Беше почти страх.
— Ти няма да умреш, милорд — каза твърдо тя, както говореше на Ниса, когато тя се боеше от нещо. — Ти ще живееш и ще създадеш за Англия синове от друга, млада кралица, Хал фамилията Тюдор няма да умре с теб. О, не, Хал! Не!