Изненадана от тази внезапна смяна на брачните й планове и ядосана от последните му думи към нея, Блез тропна с крак. После се изправи и заговори рязко:
— Аз не по-лошо от вас знам задълженията на съпругата, сър! Как се осмелявате да ми кажете това? Съжалявам, че върху Ривърс Едж са се струпали такива нещастия, но не намирам, че промяната в плановете е решение на въпроса. Въпреки това, аз ще се подчиня на желанието на своя господар. Кога ще бъде церемонията с упълномощения?
Антъни беше поразен от ядното й избухване, но реши, че се дължи на объркването й.
— Утре — отговори кратко.
— Утре ли? — изпищя тя. Главата й затуптя от болка.
— Чичо ми желае вие да пристигнете в Ривърс Едж преди края на седмицата, лейди. — Той не знаеше как да се държи с това разярено полудете — полужена, което скоро щеше да му бъде леля. Ако беше негова бъдеща съпруга, също щеше да му е трудно да избере какво да направи — дали да я целуне, или да я напляска.
Блез пое дълбоко дъх, за да успокои яростта си. Не си спомняше друг път да се е ядосвала повече. Графът беше загрижен за хората си и за себе си. А за нея?
— Ривърс Едж ще ви хареса — каза Антъни, като се опитваше да я успокои. — То е най-подходящото място за такова съкровище като вас.
— Не мисля, че имате право да разговаряте с мен по този интимен начин — остро му отвърна тя. — Помнете, че аз ще бъда съпруга на чичо ви и в бъдеще се отнасяйте с необходимото уважение към мен.
Тя самата се учуди и от думите, и от тона си. И защо, по дяволите, се държи така?
— Не съм се опитвал да се отнеса с неуважение, мадам — отговори студено той и си помисли, че макар и много красива, тя явно е и много горделива. Дори започна да съжалява чичо си, защото милата Кати беше топло и трепетно същество.
— Имате ли нещо друго да ми казвате, сър? — попита Блез. Когато видя, че той поклаща глава, тя стана, поклони се леко и преди да напусне стаята, каза: — Тогава аз ви пожелавам приятен ден, сър.
Трябваше да положи големи усилия, за да излезе от стаята с достойнство. Сърцето удряше яростно в гърдите й. Беше ядосана и възбудена, и изплашена едновременно. Краката й трепереха, независимо че държеше гърба и главата си изправени. Щом затвори вратата след себе си, тя хукна нагоре по стълбите към спалнята си, за да може да се съвземе, преди да се срещне със семейството си. Но не й беше писано да успее. Всичките й сестри, с изключение на бебето Глена, бяха се скупчили в стаята и я очакваха.
— Е? — попита Блис. — Кой е той? Докарал е цяла дузина въоръжени мъже, облечени в ливреи с герба на Лангфорд. Даже има и една жена — прислужничка с тях. Тя сега се е затворила при баба Ада. Разопаковат най-великолепните рокли на света!
— Няма ли да ми позволите да остана за малко поне сама в стаята си? — сопна се сърдито Блез.
— Няма, докато не ни кажеш — закачливо отвърна Дилайт.
— Умираме от любопитство — добави Блайт със сладкото си гласче.
— О, добре тогава — замърмори Блез. — И без това в тази къща не може да се пази тайна. Скоро всички ще знаете всичко. „Той“ е господин Антъни Уиндам, племенникът на графа.
— Страхотен е — отбеляза тринайсетгодишната Дилайт с въздишка на възхищение, което накара другите й сестри да захихикат.
— Ама няма бъдеще — каза практичната Блис. — Блез сигурно ще роди цяла дузина синове на графа, ако той си изпълнява съвестно съпружеските задължения.
— Това не променя факта, че е великолепен, както каза Дилайт, независимо, че е беден — намеси се Блайт. — Освен това не е възможно да е много беден.
Ще имаме време и за великолепни мъже, след като всички се омъжим за богаташи — обади се Блис, като с това отрече предимството на Антъни Уиндам. — И защо е дошъл? Има още толкова време до сватбата ти.
— Сватбата ми е утре — сприхаво каза Блез и се тръшна в средата на широкото легло, за да разкаже на сестрите си защо се налага промяната.
— Що за безобразие! — възмути се Блис, след като сестра й свърши. — Жените могат да се омъжат и повече от един път, ако овдовеят например, но първата сватба е наистина нещо много специално! То е същото като загубването на девствеността!
— Виж, Блис, даже това не е най-важното — отговори вече по-спокойно Блез, като се опитваше да потисне и собственото си безпокойство. — За мен най-важното беше, че щях да бъда със семейството си, с всички вас около мен.