— Досега — обади се Уил Самърс от стола си до камината — си мислех, че съм единственият ти истински приятел, милорд. Сега виждам, че ти можеш да разчиташ на двама истински приятели.
— Мога ли да разчитам на теб, мое малко селско момиче? — попита замислено кралят.
— Винаги, милорд — отвърна тя. — Аз винаги ще бъда най-вярната слугиня на ваше величество.
— Прието — кралят се беше съвзел и се пошегува: — Сигурно обаче ако не се опитвам да нарушавам твоите принципи, нали?
— Точно така, сир! — отвърна тя бързо. — Ето, виждаш ли, ти също си ми приятел, защото ме разбираш, Хал.
Кралят й се усмихна.
— Сега сигурно ще искаш да си идеш у дома, мое малко селско момиче. Виждам желанието в твоите прекрасни виолетово-сини очи. Ти нямаш търпение да изтупаш прахта от „Гринуич“ от полата си и да изтичаш при твоя Антъни.
— И при децата си също, Хал — каза тя и му върна усмивката.
— Целуни ме тогава за довиждане, Блез Уиндам — каза той тихо.
Тя вдигна глава към него и обви врата му с ръце. Устните му, горещи и чувствени както винаги, се сключиха върху нейните и извикаха чувства, които тя смяташе за отдавна забравени. Той я притегли към себе си, за да продължи прегръдката, и точно в този момент вратата на личната му стая се отвори и затвори с трясък.
Чу се яростен писък и полуистеричният глас на Ана Болейн.
— Негодник! О, какъв негодник си ти!
Кралят пусна Блез и изръмжа:
— Как смееш да влизаш в тази стая без мое разрешение, Нан!
Блез се обърна и видя Ана Болейн в любимите й бледожълти дрехи, с лице, изкривено от яростна ревност.
— Да, смея, Хенри! Ще посмея да направя всичко, за да те задържа за себе си, защото те обичам и ти добре го знаеш! Но ти не можеш да стоиш мирен, докато не опиташ някоя долна курва! Не можеш ли да изчакаш, докато се оженим? Трябва ли да привикваш бившите си любовници в кралския двор и да ми ги показваш, докато не полудея от мъка?
— Нан, трябва да се засрамиш от подобни мисли! Лейди Уиндам дойде тук по мое искане, за да разговаря с кралицата по моя въпрос, тъй като Катерина винаги я е харесвала. Надявах се, че ако тя говори с Катерина, ще успее да я вразуми. Лейди Уиндам ни направи услуга, като дойде тук. За съжаление, Катерина не я послуша, както не желае да слуша мен и всички останали, които й говориха.
— Знам аз какви услуги ти прави лейди Уиндам, Хенри — изсъска Ана Болейн. — Такива, каквито ти правеше и сестра ми, преди и след като се омъжи за горкия мухльо Уил Кери. Същите, каквито и Беси Блаунт ти правеше преди и след сватбата си с Джилбърт Тайлбот, синът на стария луд лорд Кайм! Тя си разкрачва краката и приема твоя член! Не си мисли, че ще ме излъжеш, защото аз не съм глупачка!
Преди кралят да успее да проговори, за да успокоява госпожица Болейн, Блез пристъпи напред и с малката си длан зашлеви истеричното момиче през лицето.
Ана зяпна и изпищя, а после завика на краля:
— Тя ме удари! Твоята курва ме зашлеви!
Блез й зашлеви още един шамар.
— Ако продължаваш да ме обиждаш, госпожице Болейн, аз ще продължа да те удрям. Как смееш да говориш за мен с подобен език? Аз съм графиня Лангфорд и като такава съм с по-висок ранг от теб. Аз съм лоялна към своя крал, но съм вярна на съпруга си, госпожице Болейн. Всичко е точно така, както кралят ти каза. Как смееш да се съмняваш в думите на краля?
— Ела, миличка — каза кралят и разтвори ръце, а госпожица Болейн се гушна в него с хълцане. — Хайде, хайде, любима. Нямаш причини да ревнуваш. Аз нямам по-добър и истински приятел от Блез Уиндам, нито пък ти имаш такъв. — Той погали дългата й черна коса.
— Аз м-мислех, ч-че ти си я в-взел отново да ти бъде л-любовница — хълцаше Ана Болейн. — Тя т-та-ка к-каза онази вечер.
— Онази вечер ли? — кралят любопитно погледна към Блез.
— Госпожица Болейн ме посети, когато бях във ваната си — отговори графиня Лангфорд. — Тя очевидно е разбрала погрешно думите ми. — Очите на Блез блеснаха шеговито и кралят не можа да въздържи едно леко прихване.
— Трябваше да знам за това посещение, което си направила на лейди Уиндам, Нан — каза кралят и я освободи от прегръдките си.
Ана Болейн си замълча пред краля, че бе постъпила грубо към Блез, изпращайки да я повикат. Вместо това каза:
— Да, посетих лейди Уиндам. Заварих я във ваната. Тя каза, че ти си я повикал.
— Така е — отвърна кралят.
— Но тя не ми каза защо — запротестира госпожица Болейн.
— Ти не ме и попита — отвърна Блез. — Беше твърде заета, скъпа, да ме обвиняваш във всички смъртни грехове. И аз реших, че ти трябва един малък урок по възпитание.