— По възпитание ли? — госпожица Болейн беше разярена. — Ти застана гола пред мен и ме попита дали аз мога да дам на краля онова, което можеш ти!
Хенри Тюдор избухна в смях, който изпълни стаята. Картината, за която говореше Ана, изникна пред очите му и той си представи прекрасното предизвикателство.
— Срамота, мое малко селско момиче — каза той. — Не знаех, че в теб има толкова дързост, Блез!
— Няма, но си помислих какво ли би направила сестра ми Блис, сир.
— Лейди Фицхю винаги е притежавала висок дух.
За момент настъпи тишина. Ана Болейн се беше пъхнала отново в прегръдката на краля и стоеше там полуобърната към Блез. Сега лицето й беше по-доволно и даже в погледа й се четеше лек триумф.
— Ако Ваше величество повече не се нуждае от мен, аз ще се оттегля — наруши мълчанието Блез. — Както знаете, аз съм нетърпелива да си тръгна за вкъщи.
Кралят подаде ръката си и Блез я целуна, след което му се поклони грациозно.
— Сбогом, мое малко селско момиче — каза кралят. — Бог да те пази в твоя път за дома ти Ривърс Едж.
— Сбогом, Хал — каза Блез и се измъкна от личната стая на краля към вътрешната стълба, за изненада на госпожица Болейн, която не знаеше, че тук има такъв изход.
Когато вратата се затвори след нея, Ана Болейн каза:
— Искам този апартамент за себе си, Хенри.
— Не още, скъпа — отвърна той. — Ти още не си го заслужила. Знаеш ли къде свършва стълбата горе? В спалнята. Ти още не си готова за това, Нан. Или вече си?
— Аз никога няма да ти бъда любовница, Хенри — упорито каза тя. — А да ти бъда жена не мога, докато не се освободиш от испанката.
— Тогава — отвърна кралят — този апартамент над моя не може да бъде твой, нали Нан?
С ядно изсумтяване тя се освободи от прегръдката му и избяга от стаята.
— Май няма да спечелиш лейди Ана без златна халка — замислено рече Уил Самърс. — Искаш ли да платиш тази цена, сир?
— Добър английски произход, Уил! Тя е от здрав английски род и аз имам нужда от нея — отвърна кралят.
— Може би си изпратил по-добрата кобила на друг жребец, милорд — отбеляза Уил. — Но каквото е сторено, не може да се върне. Бог да пази Англия!
— Ще я пази — каза кралят. — В това поне съм сигурен, добри ми приятелю и съветнико. Ако Бог не беше ми отворил очите, щях ли да знам за големия си грях с принцесата на Арагон? Ще мине време, Уил. Моето малко селско момиче е чувствително и умно. Ще ни трябва време, за да разплетем този възел, но накрая аз ще постигна своето и Англия ще има най-после своите принцове! Бог наистина ще пази Англия!
Седемнадесета глава
Блез изтича по стълбите в спалнята си.
— Можем ли да тръгваме? — попита Херта, щом господарката й влезе през вратата.
— Да! Готови ли са ми дрехите за из път?
Херта хвърли обиден поглед към господарката си, като че ли искаше да каже „кога не е било всичко наред“. После помогна на Блез да смени елегантната дворцова рокля с костюма за път — копринена рокля в червеникав цвят и съответна пелерина, обшита със злато и гранати. Докато Блез се обличаше, камериерката привърши с прибирането на багажа и дворцовите слуги го отнесоха в каретата.
— Почакай ме в каретата, Херта. Идвам веднага.
— Добре, милейди — отговори Херта, докато наглеждаше изнасянето и подреждането на багажа.
Блез бавно премина през стаите, които беше обитавала някога като любовница на краля. Тогава не бе имала време да се сбогува с тях, тъй като бе заминала веднага след сватбата си с Антъни. Където и да отидеше обаче, част от нея щеше да остане тук, в „Гринуич“, в тези стаи, където бе споделила толкова много часове с краля на Англия. Погледна навън към Темза. Реката беше толкова различна от нейната красива Уай. Темза водеше към сърцето на Англия — Лондон, и сливаше водите си със световния океан, за да му разказва за Хенри Тюдор, най-красивият принц в християнския свят.
Тя се извърна с лека въздишка и погледна към огромното легло. Колко часове бе прекарала там, за да обслужва кралския сатир в прекомерната му страст. Господи! Колко беше изплашена в началото. А после откри онази древна истина, която всички жени знаеха откак свят светува. Беше научила, че всеки мъж е просто човек, същество, което се нуждае от доверие, обич и нежност. Хората се обичат по различен, начин, но нуждите им са еднакви. Когато научи това, тя вече не се боеше.
— Оглеждаш сцената на миналите си победи, ако може така да се нарече това, а лейди Уиндам? — чу тя неприятния младежки глас на Ана Болейн.
Блез бавно се извърна и видя момичето, застанало в стаята. Спуснатите дълги ръкави умело прикриваха шестия пръст на красивите й ръце. Някои шушукаха, че това бил белегът на вещиците, но никой не смееше да го каже гласно.