Блез замислено започна да разтрива със студена вода камериерката си. Горката Херта просто гореше от треската и въпреки усилията на Блез температурата й не спадаше. Блез, макар и изморена, продължи да мокри и разтрива Херта, докато водата във ведрото не помътня от солта на потта, която се отделяше от тялото на жената. Херта започна да трепери силно след няколко часа и Блез я зави и със своята пелерина, но не успя да спре треската, която разтърсваше тялото на камериерката. Така премина цялата нощ. Херта бе още жива, но положението й не беше се подобрило.
— Защо не ме извикахте, милейди? — строго й каза капитанът, приближил се тихо до нея. — Ако нещо ви се случи, графът ще ме убие.
Блез му се усмихна.
— Не съм изморена — каза тя.
— Независимо от това, трябва да си починете — настоя той. — Зазорява се и нашите хора са готови за тръгване.
— Трябва да се нахранят — предупреди Блез.
— Оставихме храна от снощи, милейди. Няма да останат гладни. Сега аз ще се погрижа за вас и за вашата прислужница, но вие трябва да си починете. — Той я зави с пелерината си и я поведе към едно по-закътано място в хамбара.
Тя не се противопостави, защото изведнъж усети, че е много изморена. Какъв късмет, че този капитан е толкова умен. Тя с благодарност се отпусна и зави с пелерината. Заспа веднага. Не знаеше колко е спала, но едва отвори очи и един от мъжете й донесе хляб, сирене, пилешко месо и малко вино. Капитанът явно беше много наблюдателен. Тя започна да яде бавно. Когато свърши, се измъкна навън да се разходи. Беше късен следобед и денят беше хубав, както и предишните два.
Когато се върна, намери капитана до Херта.
— Как е тя? — попита Блез, като гледаше към прислужницата си, която не беше никак добре.
— Още е жива. Тя е жилава, милейди. Аз мисля, че ще оживее. Щом издържа толкова дълго, това е добър знак.
— Иди да се нахраниш — каза му тя. — Аз ще се грижа сега за нея.
Капитанът се отдалечи и Блез отново се настани до Херта. Жената не изглеждаше толкова изтощена, както през нощта, но Блез не знаеше това добре ли е, или зле. Въпреки че все още се потеше, потта не беше толкова обилна като предния ден, а пък и сега не я тресеше…
Скъпата Херта! Нейната камериерка, да, но и добра приятелка, откакто Блез беше дошла в Ривърс Едж. Скъпата Херта с майчинската си хитрост, която можеше да я измъкне от всяка ситуация, независимо колко е сложна. Не биваше да умира! Блез се беше освободила от тежката мъка по Едмънд, но не искаше да й бъде отнета нито една от останалите й две връзки с него — Ниса и Херта.
„Благословени Боже — замоли се тихо тя. — На теб моята Херта не ти е нужна, но на мен ми е необходима. — Дали щеше да бъде чута подобна молитва, чудеше се Блез. — Благословена Дево, моли се и ти за Херта.“
Тя потопи едно парче плат в студената вода и избърса челото на жената. Херта лежеше тиха и бледа. Дишането й беше хрипливо и тежко. Скоро тя започна отново да се тресе и трябваше двама мъже да я държат. Блез беше прехапала устните си до кръв от страх. Като че ли каквото и да правеха, състоянието на Херта си оставаше непроменено — в безсъзнание, мятаща се в треска и потяща се непрекъснато. Не можеха да направят нищо, освен да чакат и да сменят дрехите й. От време на време успяваха да налеят по малко течност в гърлото й. Часовете се нижеха монотонно.
Отново падна нощта. Капитанът нареди на един от хората си да смени Блез и я изведе в топлата привечер на чист въздух. Миришеше на цветя и топлина. Блез скоро се съвзе. Беше толкова красива вечер. Вечер, в която трябваше да се живее! Вечер, която даваше увереност за един по-добър утрешен ден. Сигурно молитвите й ще бъдат чути!
Откъм странноприемницата дойдоха слуги и донесоха храна и малка бъчвичка с бира, от която веднага наляха за Блез и хората й. Капитанът настани господарката си на едно трикрако столче, което беше намерил в хамбара, и й донесе голяма чиния със заешко месо, още вдигащо пара, парче топла извара и твърдо сирене. Донесе й още една чаша бира.
— Има и още — каза й с усмивка. Блез му благодари и започна да се храни. Едва сега усети колко е гладна. Когато свърши, установи, че иска още, и отиде да потърси капитана. Той й напълни чинията с шунка, още сирене и хляб. Най-после, заситена, усети, че й се спи.
— Ще поспя до полунощ — каза на капитана. — Но после ще ме събудиш, за да те сменя. Ще остана с Херта до сутринта. Обещай ми, капитане!
— Ще ви събудя, милейди — каза той.
Блез влезе в хамбара и се сгуши в пелерината на капитана. Заспа веднага. Когато той я докосна по рамото, тя скочи веднага.