— Милорд — възрази госпожа Елис. — Не е мъжка работа грижата за болна жена.
Той вдигна поглед към нея. Очите му бяха изпълнени с такава мъка и страх, че икономката се изплаши.
— Блез е моята жена — простичко каза Антъни и като придърпа един стол до леглото, седна. Тя изглеждаше толкова дребна, легнала там. Когато започна да я тресе, мъката го прониза като нож. Спомняше си как с Едмънд бяха боледували като млади. Не бяха страдали много и само за ден беше им преминала кризата. Но също си спомни, че много хора бяха умрели от епидемията.
Блез не биваше да умира. Не биваше! Имаше толкова неща да й казва. Имаха толкова неща да свършат заедно. Тя беше неговият живот. Беше сърцето на Лангфорд и народа му. Господ не би му я взел, не би я отнел от децата, от всички тях. Той нежно попи потта от лицето й и сложи нова студена кърпа върху челото.
„Горещо. Горещо. Защо е толкова горещо? Не можеше да си спомни толкова горещо лято в Ашби. Мамо? Къде е майка й? Може би се грижеше за новото бебе. У тях винаги имаше ново бебе. Това го бяха нарекли Дилайт. Отец Джон така се ядоса на майка й, когато му каза името. Но тя се засмя и каза, че ще кръстят бебето Мери Дилайт, както и другите бяха кръстени Мери Блез, Мери Блис и Мери Блайт. Така църквата ще бъде удовлетворена. Майка й беше казала, че Мери е най-хубавото име на светица…“
„Горещо. Горещо. Дали някога ще си намерят съпрузи? Нямаха никакво злато за зестра. Татко и мама се бояха. Големият син на земевладелеца се опита да ме целуне в градината. Аз го ударих. Той няма да посмее да каже. Блис казва, че съм глупава, защото, ако той ме вземе без зестра, поне една от нас ще има съпруг. Ами нека Блис го вземе. Аз по-добре да си остана мома, отколкото да се оженя за земевладелския син. Нека Блис го вземе тоя глупак, ама и тя не иска. Иска нещо повече.“
„Аз ще се женя! Ох, толкова ме е страх, но никой не бива да разбере. Една графиня не бива да показва чувствата си. Трябва да й намеря съпруг. Трябва да им помогна на всички. Ох! Той е толкова красив. Ако и съпругът ми е като него, ще е добре. О, моля те, Света майко, нека моят съпруг бъде по-мил от Антъни Уиндам!“
„Едмънд! Едмънд! Скъпи боже, колко те обичам! Имаме дъщеря, макар че толкова ми се искаше да бъде син. Ниса ли? Искаш да я наречем Ниса? Да, милорд, хубаво име! Едмънд, обичам те. О, Едмънд, не ме оставяй! Не можеш да умреш! Не! Не! Мразя те Антъни! Мразя те!
Ти уби моя Едмънд!“
„О, боже, колко ме е страх! Колко ме е страх! Защо те всички ми се кланят и подмазват, щом кралят ме иска само за леглото си? Искам да си ида у дома в Ривърс Едж, но не мога. Не биваше да идвам тук. О, боже, не трябва да викам, ще го обидя! Моля те! Моля! Не ме насилвай! Не искам любовник. Не искам. О, защо чувствам удоволствие, когато не искам? Не разбирам. Не разбирам!“
„Горкият Хал. Не е лесно да си крал. Властта също си има цена. Всеки иска нещо. Хал иска син, но не може да го получи от кралицата. Казва, че не е женен в действителност. Аз не знам. Горкият Хал. Горкият Хал. Какво ще стане с мен, когато му омръзна? Не го искам. Мразя го! Горкият Хал. Само Уил — шутът — и аз го разбираме.“
„Горещо. Горещо. Защо ми е толкова горещо? Искам да отворя очи, а не мога. Помогни ми, Тони! Помогни ми!“
Той я наблюдаваше безпомощно цяла нощ, докато от всяка пора на тялото й се отделяше пот. Изгаряше от висока температура, а той се опитваше да й помогне, като сменяше студените кърпи на челото й и наливаше изстудена вода и вино в устата й. Тя непрекъснато стенеше, мяташе се в леглото, а той нищо не можеше да направи.
На сутринта дойдоха две млади прислужници да сменят бельото на леглото и на господарката си и с указания от госпожа Елис да изпратят графа да се нахрани, докато те свършат работата си. Антъни се изправи вдървено и излезе, като гледаше изплашено към жена си. Той не се бави дълго. Само провери, че Херта е по-добре и е будна. Камериерката се разплака, като разбра, че господарката й се е разболяла.
— Тя не биваше да се грижи за мен, милорд. Ако можех, щях да я предупредя! О, ако тя умре, никога няма да си го простя!
— Тя може да се е заразила от някого още в кралския двор, Херта. Не от теб! Не бива да се обвиняваш. Блез няма да умре. Не може! Ние всички имаме толкова голяма нужда от нея. Сега ти трябва да се оправиш, защото ще ми е нужна твоята помощ, за да я гледаме.
— Ти сам ли я гледаш, милорд? — Херта бе шокирана не по-малко от госпожа Елис.
Антъни се усмихна.
— Аз трябва да бъда до нея — каза той и излезе от стаята. Спря в кухнята и взе чиния със студено месо, хляб и сирене и се върна в спалнята на Блез, където прислужниците вече бяха сменили бельото на господарката си. Те напуснаха стаята с поклон и го оставиха отново сам с Блез.