— Но ние даже още не сме виждали лорд Уиндам! — изплака Блайт. — Ти ще се омъжиш за човек, когото никоя от нас не познава. Дори само като си го помисля, изтръпвам от страх.
— Не бъди такава патка — скара й се Блис. — Единствената, която трябва да познава лорд Уиндам, е Блез и тя скоро ще се запознае с него. Но въпреки че сватбата ти няма да е кой знае колко голяма, сестричке, все пак трябва да има поне малко тържественост. А пък сега какво, утре сутринта ще те омъжат и… после ще те завлекат в Ривърс Едж само след глътка вино и парче торта, така ли? Сватбеният ден е много важен за едно момиче, а графът май го е забравил. Колко тъжно!
— Аз също се ядосах, когато научих за промените в нашите планове — отбеляза Блез. — Но като премислих думите на господин Антъни, разбирам, че всъщност е доста ласкателно това, графът да мисли, че моето присъствие ще ободри хората му. Досега никой не е помислял, че аз мога да бъда полезна по този начин.
— Аз пък мисля, че е много романтично това, че графът не може да преживее повече и ден без булката си — въздъхна Дилайт. — Аз бих обикнала мъж, който има такива чувства към мен.
Тъмносините й очи се замъглиха мечтателно. Блис отвори уста да се заяде, но вместо това извика.
— Ох!
Блайт я беше ощипала по ръката.
— Ами ще те видим ли пак някога, Блез? — попита Ванора с уплаха на хубавото си, все още бебешко, личице.
Блез се наведе и я погали по сребристорусата главица.
— Разбира се, че ще ме видиш, Вана. Щом се подредя, ще дойдете на гости при мен в Ривърс Едж. Сигурна съм, че съпругът ми ще разреши.
Ванора облекчено се усмихна.
— Ще ни бъде мъчно за теб — обадиха се в един глас Ларки и Линет. Те често говореха едновременно. Въпреки че им правеха забележки, не можеха да ги откажат от този навик.
— На мен също ще ми бъде мъчно — отговори им Блез. — Но Ривърс Едж е само на дванадесет мили от Ашби. Колкото прелита и една врана.
— Само, че никоя от нас не лети — сърдито се обади Блис. — Иначе е половин ден езда през ливадите или цял ден по пътя.
— Госпожице Блез! — Старата Ада надникна в стаята. — Тук има един човек, от страна на жениха ти, който иска да те види. — Тя огледа другите момичета. — Хайде, махайте се, бърборани такива! — скара им се тя. — Оставете булката сама! Не ви е място тук! Къш!
Като се закачаха със старицата, която само се правеше на строга, всичките сестри се източиха вън от стаята и оставиха Ада с Блез. Зад бавачката им беше застанала една дребна, пълна жена с благо лице, която проследи с весел поглед момичетата, докато минаваха покрай нея.
— Това е Херта — каза баба Ада. — Изпратена е да ти прислужва и ти е донесла много красиви неща.
— Господарят ти изпраща рокля, която трябва да облечеш утре, и облекло за из път, милейди. Той се надява, че ще ти харесат. Искаш ли да ги видиш? — попита Херта.
— Моля те — отговори Блез. — По-малките ми сестри казаха, че нещата, които си показвала на Ада, били много красиви.
— Котките от любопитство умират! — промърмори старата бавачка.
Херта се усмихна широко.
— Онези дрехи бяха за тях, милейди. Графът знае, че сестрите ти биха искали да изглеждат особено красиви, когато те предават на пълномощника. Той прецени, че промяната на датата може да ги завари с неподготвени тоалети. Ада — обърна се Херта към старата бавачка. — Ще помогнеш ли на младите дами да пробват новите си рокли? Защото, ако се наложат някои поправки по тях, ще трябва да започнем веднага, за да са готови за утре.
— Да, да, права си — съгласи се баба Ада и без повече да каже дума на Блез, излезе да събере момичетата.
Херта сложи дрехите, които носеше, върху леглото на Блез. С бързи движения тя ги подреди така, че новата й господарка да може да ги разгледа.
— Негово височество мисли, че утре ще пожелаеш да облечеш това, милейди. — Херта посочи към една прекрасна пола и корсаж от кремаво кадифе, с подходяща копринена фуста за отдолу. Тя и корсажът бяха избродирани със златни маргарити с дълги дръжки и нежни листа. Широките набрани ръкави бяха обърнати в края, за да се види копринената им подплата. Беше семпла, но безкрайно красива рокля.
— Има чорапи и кадифени обувки към роклята, милейди, а графът изпраща ето тези украшения за допълнение към тоалета. — Тя подаде на Блез плоска кожена кутия.
Изненадана от такава красива рокля, каквато не беше виждала през живота си, Блез автоматично отвори кутията и чак тогава погледна надолу.
— Света майко! — зяпна тя. — Това за мен ли е? Сгушени в кутията върху поставка от черно кадифе се виждаха два реда идеално кръгли перли. От средата на накита висеше сърце, изрязано от едно парче розов корал и обрамчено със златен обков с малко диаманти.