Герданът беше толкова красив, че Блез почти не забеляза двете огромни перли, висящи под диамантени щифтове, които бяха предназначени да украсят ушите й. Виолетово-сините й очи се изпълниха със сълзи. Никога досега тя не бе притежавала нещо подобно. Дори и майка й нямаше нещо толкова красиво. Тя се почувства почти виновна.
Като видя сълзите й, Херта кимна с глава.
— Графът ще бъде доволен, когато разбере, че те е направил щастлива, милейди — каза тя.
Блез вдигна глава.
— Това сигурно са най-красивите бижута на света.
— Не, милейди! Почакай да видиш онези, които ще принадлежат на графиня Лангфорд. Има ковчежета с блестящи камъни и перли, с които би могло да се купи цяло кралство. Те всичките ще бъдат твои!
— Няма да знам какво да правя с тях — честно си призна Блез.
Херта се засмя.
— Ще се научиш бързо, милейди. Сестрата на графа ще се погрижи за това. Лейди Дороти е горда, но е с много добро сърце.
— Ти познаваше ли лейди Катерина? — попита любопитно Блез.
— Аха, аз й бях камериерка през последните пет години от живота, след като нейната стара нани почина. Тя беше мила господарка. Бе погълната от желанието да дари дете на графа. Макар, че той никога не й натякваше.
— Притесняваш ли се, че сега служиш на мен? — попита тихо Блез.
— Бог да ме благослови, детето ми — каза Херта, като за момент забрави за разликата в положението им. — Животът е непрекъснато движение. Ти не си виновна, че лейди Катерина е умряла. Хората в Ривърс Едж са щастливи, че графът се жени отново. Те очакват с нетърпение твоето пристигане. А сега, след като видях чудесното ти семейство, аз съм сигурна, че ти ще ни възнаградиш с наследника, от който толкова се нуждае Ривърс Едж.
— А не е ли господин Антъни наследник на съпруга ми?
— Господин Антъни винаги е знаел, че чичо му някой ден ще има свои синове. Той никога не е очаквал да наследи графа. Ще наследи своя баща. Неговият дом е Ривърсайд. Земите му са в съседство с тези на графа, но са по-малко. Чичо му все се шегува, че първата дъщеря на господин Антъни ще трябва да се ожени за първородния син на графа.
— Женен ли е господин Антъни?
— Не. Не е лесно за мъж, който няма достатъчно средства, да си намери съпруга. Извинете за думите ми, милейди. Господин Антъни има хубава малка къща и малък доход. Той не е такава добра партия като чичо си, а пък и изглежда не бърза да се жени. Бих казала, че не му е дошло времето.
Блез се засмя. Харесваше й приятната, разговорлива жена, която лорд Уиндам й бе изпратил за прислужница. Веселите думи на Херта може и да не бяха съвсем подходящи, но ободриха новата господарка. „Чудя се — помисли Блез — дали графът е знаел, че ще стане така?“ Дали този непознат, за когото тя щеше да се омъжи, беше толкова загрижен за нея? Щеше скоро да разбере, защото утре по това време вече щеше да се срещне със съпруга си за пръв път.
— Графът ти изпраща и костюм за езда, милейди. — Гласът на Херта прекъсна мислите на Блез.
— О! — извика тя с видимо удоволствие. — Синьо кадифе! Тъмносиньо кадифе! Винаги съм мечтала да имам такава пола и жакет за езда! Как е могъл да знае? — Очите й се плъзнаха по богатия набор на кадифената пола, до която се виждаха чифт черни кожени ботуши. — О! — въздъхна Блез и веднага седна в края на леглото, бутна настрани обувката от единия си крак, за да изпробва ботуша. Докато го обуваше, ръцете й погалиха меката кожа и тя бавно я опъна по крака си. Ботушът идеално прилепна към крака й. — Графът да не е магьосник? — попита тя Херта. — Как е могъл да знае колко е голямо стъпалото ми?
Херта се засмя. Боже, колко сладко и невинно същество е булката на графа. Едмънд Уиндам винаги си е бил късметлия! Това мило момиче сигурно наистина ще бъде добра поличба!
— Я си спомни, милейди — отвърна Херта на учудената Блез. — Дали по време на подготовката за сватбата не са ти взели мярка? Аз мисля, че графът получи всичките необходими размери преди няколко седмици. От тогава селският обущар не е спрял да изработва всякакви видове обувки и ботуши за теб.
Блез изведнъж се разплака.
— Не е честно — каза тя. — Как може аз да получа толкова много, а семейството ми да бъде така бедно.
Херта я прегърна през раменете.
— Бог да те благослови, детето ми, не бива да се тормозиш. Като съпруга на графа ти ще можеш да помогнеш на семейството си. Графът притежава много богатства, но е готов да даде всичко за онова, което има баща ти. Син. Подари на моя господар този желан син и нито на теб, нито на някой от семейството ти ще му липсва нещо до края на живота. Така мисля.