Тя силно притисна Блез до гърдите си.
— Нека ти помогна да пробваш новия си костюм за езда, за да покажеш на майка си и на сестрите си каква важна дама си станала.
Когато Блез след малко се завъртя, за да може майка й да я огледа, Розмари Морган изглеждаше доволна от взаимоотношенията, които се създаваха между детето й и камериерката. Една вярна камериерка беше нещо много важно за младата жена, която отиваше в нов дом.
Семейството беше малко тъжно на вечеря. Всички съзнаваха, че Блез скоро ще ги напусне. Освен това присъствието на чужд човек помежду им, което се случваше толкова рядко, малко ги притесняваше. Що се отнася до Антъни Уиндам, той беше възхитен и очарован от това семейство, с което се сродяваше чичо му.
Лорд и лейди Морган му изглеждаха елегантни и привлекателни хора. Дъщерите им бяха красиви и той предположи, че ако не са толкова напрегнати, те сигурно са очарователни и весели момичета.
Но наследникът на Ашби Хол, младият Гавин Морган, не беше ни най-малко притеснен като сестрите си. Той и сестра му Глена рядко биваха допускани в голямата зала за вечеря. Гавин беше здраво момче с тъмнокафява коса. Приличаше на баща си. Той бърбореше непрекъснато с госта и разказваше на Антъни за кучето, което тъкмо беше родило шест малки и за радост на родителите си беше се превърнал в център на вниманието.
— Как би искал чичо ми да има едно такова прекрасно момче като Гавин — каза Антъни на лейди Морган.
— Сигурна съм, че дъщеря ми ще му дари един — закачливо му отвърна тя. Лейди Морган се усмихна, но острите думи на дъщеря й я накараха бързо да стане отново сериозна.
— Аз съзнавам, милорд — изсъска Блез, — че графът се жени за мен само защото се надява аз да съм плодовита, но няма да е зле поне за известно време да ми позволи да се надявам, че притежавам и други качества, които да го привличат.
— Блез!
— Какво, мамо? Трябва ли да се извиня на господин Антъни за неделикатността си? Добре тогава! Простете ми, сър, че коментирах толкова открито своята плодовитост. Но мисля, че всички правят точно това сега. — Тя рязко стана и без дори да поиска разрешение от родителите си, излезе гордо изправена.
— Сигурно е нервна преди сватбата — каза едва-едва лейди Морган и изгледа свирепо другите си три по-големи дъщери, които тихичко се подсмихваха. Съпругът й се беше закашлял силно. Тя си помисли, че ще е по-добре да изведе децата си от залата, преди господин Антъни да е получил погрешна представа за тях. Може би съпругът й ще успее да излезе от положението, като му предложи чаша хубаво сладко вино и поведе мъжки разговор. Дано гостът забрави острите думи на Блез. Тя скришом кимна към старата Ада, която пристъпи да изведе децата.
Докато бавачката се занимаваше с малките, шестте по-големи деца на Морганови изпълниха стаята, която деляха заедно Блез и големите близначки. Те завариха голямата си сестра да лежи на леглото, загледана в тавана. Беше само по риза.
— Махайте се — измърмори тя. — Искам да спя.
— Няма — каза Блайт. — Тази е последната нощ в живота ни, в която всички сме още момичета. Утре вечер ти ще си жена. Повече никога няма да е същото. Ти си първата, Блез. После всички ще се омъжим и ще напуснем Ашби. Това сега е нещо като край на нашето детство. Нека поседим и да поговорим, както сме го правили и преди.
— О, моля те, нека — възкликнаха Ларки и Линет.
Блез седна и се загледа в изпълнените с желание лица. Сърцето й се сви. Усети как сълзи изпълват очите й. Тя обичаше сестрите си. Всяка една поотделно! Щяха да й липсват ужасно. О, да, щеше да ги вижда пак, но нямаше да е същото! Блайт беше права. Това беше краят на детството.
Блез се усмихна.
— Настанете се удобно — каза тя и се засмя, защото всички изведнъж се хвърлиха върху леглото. — За какво ще говорим? — попита ги тя.
— Нека говорим за това, какво означава да станеш жена — каза Дилайт и почувства леки тръпки по гърба си. — Все пак утре е твоята сватба, Блез, и после ще бъде първата ти брачна нощ.
— Как бих могла да знам тези неща предварително, глупава гъска такава — отговори бъдещата младоженка.
— Трябва все пак да имаш някаква представа — възрази Дилайт обидена. — Всички сме виждали по ливадите как мъжките животни се качват на женските.
— Не мога да повярвам, че хората се държат по този начин — каза Блез.
— А как тогава? Майка нищичко ли не ти е казвала по този въпрос?
Голямата сестра поклати глава. Блис се изсмя на глас.
— Разбира се, мама не е казвала нищо на никоя от нас. Тя е толкова заета да се грижи за къщата и за татко, да успокоява страховете му относно Ашби, че никога дори и не се е сетила. Сигурно е имала предвид, че трябва да поговори с Блез преди сватбата, но с това бързане днес сигурно е забравила.