— Аз знам как мъжете използват жените. Сестрите се извърнаха към седемгодишната Ванора, която беше седнала в средата. Тъмните й очички святкаха.
— Откъде пък ти можеш да знаеш подобно нещо? — подигра й се Блис. — Ако продължиш да лъжеш, ще те наплескам, Вана!
— Гледах от тавана на обора как слугите използват слугините. Виждала съм и татко, макар и не много често, с една от млекарките — намусено отговори Ванора. — Искате ли да знаете, или не? А пък ако ме наплескаш, Блис, никога няма да кажа!
Спалнята изведнъж потъна в тишина и шест чифта любопитни очи се впериха във Ванора.
— Е? — попита Блис и сапфиреносините й очи потъмняха заплашително. — Ще ни кажеш ли, или не?
Пръстите я сърбяха да плесне самодоволно усмихнатото лице на по-малката си сестра.
Ванора се наслаждаваше на момента, който й предоставяше превъзходство над по-големите сестри, но дори и сега тя знаеше, че не бива да прекалява с търпението им. Особено на хапливата Блис. Пое си дълбоко дъх.
— Мъжете — започна бавно да говори — имат едно дълго нещо между краката си, точно като животните. Разбира се, не е толкова голямо като на жребците, но е по-голямо, отколкото на ловните кучета на татко. Доста по-голямо — натърти тя.
— О! — въздъхнаха Ларки и Линет и устицата им се закръглиха.
— Такова дълго и червено като на животните ли е? — настоятелно попита Дилайт. Тя изпитваше огромно любопитство, защото също като сестрите си и тя очакваше някой ден да й се случи чудото да стане жена. Съзнаваше, че за да преодолее страха си, трябва да знае какво я очаква.
— Трудно могат да се видят подробности от тавана на обора — забеляза Ванора. — Но на мен ми се струва, че само върхът на това нещо при мъжете е червен.
— Стига! — изсъска Блис.
— Ами — каза Блез. — Трябва да знаем как се извършва този акт, щом от мен се очаква да го изпълня утре. Ох, защо мама не ми обясни всичко? Графът ще ме помисли за пълна глупачка, макар че не може да се очаква от момичетата да знаят твърде много за това.
— Но ние трябва да знаем какво се прави — каза Блайт.
— На момичетата наистина трябва да им се говори. Продължавай, Вана. Макар че Блис може да не е съгласна, ние всички умираме от любопитство.
— Понякога мъжете целуват и галят жените — май харесват гърдите им — и после плъзват ръка между краката им. На жените това, като че ли им харесва, защото хихикат и въздишат и окуражават мъжете да продължават — продължи Ванора. — След малко тази игра приключва. Като че ли няма точно определено време колко да трае. При някои е по-дълго, при други трае по-кратко. Накрая мъжът поставя жената да легне по гръб, ляга отгоре й, изважда онова нещо от панталона си и го пъха между краката й, нагоре към корема.
— Не ти вярвам! — ядосано каза Блис. — Измисляш си, за да ни караш да те слушаме.
— Не ме интересува дали ми вярваш, или не — горещо възрази Ванора. — Истина е! Те го наричат „чукане“. Слугите винаги го правят в хамбарите. Скрийте се в сламата и ще видите, че говоря истината!
— Каза, че си видяла и татко да го прави с млекарката — попита Блис. — Кога?
— Виждала съм татко само два пъти, когато мама е била болна — беше отговорът.
— А как ти се струва, на жените това харесва ли им? — попита Блез.
— Аха, харесва им, но не мога да разбера защо. Струва ми се глупав начин за доставяне на удоволствие. Мъжете се движат нагоре-надолу върху жените, а те пък се притискат към тях. И двамата пъшкат и въздишат, целуват се и се галят. Струва ми се, че е нещо, дето не ми се иска да правя — завърши Ванора.
Ларки и Линет кимнаха заедно, съгласни с последните думи на сестра си.
— Мислила съм понякога какво ли е да ме люби мъж — обади се Дилайт.
— Хм — изсумтя осъдително Блис.
— А ти, Блез? — попита Блайт. — Всъщност ти се омъжваш утре. Мислила ли си, че ще се любиш с графа?
— До годежа никога не ми се е случвало да помисля за мъж по този начин — отговори честно Блез. — Не е имало защо. Аз не знаех дали някога ще се омъжа, а кой би могъл да ме ухажва тук, в Ашби. След годежа се опитах да си представя как ли ще се чувствам като съпруга на Едмънд Уиндам. Уви, за мен този човек е без лице! Опитах се да мечтая за него, защото май така трябва, но е трудно да мечтаеш за някого, когото не познаваш. Боях се да си го представям по някакъв начин, защото, ако после не съвпадне с представата ми, за мен би било трудно да го понасям.
— Мислиш ли, че той е красив като племенника си? — зачуди се Блайт. — Дали си приличат, щом са роднини?