Нейният съпруг! Как ли изглежда! Дали ще бъде мил с нея? Дали изобщо ще я обича? А тя дали ще го обикне? Колко малко всъщност може да им разкаже Вана. Сигурно графът ще бъде нежен, имайки предвид, че тя е девствена. Искаше да си представи какво ли би чувствала, когато той я люби, но в незнанието си й беше трудно да прецени каквото и да било. Естествено, разказът на Вана бе хвърлил някаква светлина върху тайнството между мъжа и жената, но тя не можеше да е сигурна дали благородниците правят същото, както и по-простите хора. „Скоро ще разбера“, реши тя и с голямо усилие се накара да не мисли повече за това. Най-после заспа.
Струваше й се, че изобщо не е спала. Изведнъж усети, че сестрите й я бутат да се събуди. В стаята беше дори и малката червенокоса Глена. С прегръдки и смях те я изтръгнаха от съня, като я засипаха с цветя.
— Ставай, сънливке! — викаха всички заедно. — Днес е сватбеният ти ден!
Блез се разплака, отново осъзнала, че те всичките са заедно сега за последен път. За нейна изненада сестрите й също се разплакаха, даже Блис, която въпреки това замърмори гневно.
— Цял живот сме си мечтали за сватбите. И сега, когато първата от нас тръгва, ние плачем и се държим като бебета. Нищо не разбирам!
Лейди Морган и старата Ада пристигнаха заедно с няколко слугини, които носеха вана и ведра с гореща вода, за да я напълнят. Леглото, в което бяха спали трите сестри, беше избутано в ъгъла на малката стая, за да могат да сложат ваната.
— Херта ще ти помогне да се изкъпеш и облечеш — каза Розмари Морган, след като другите момичета бяха изведени от стаята и те двете бяха останали сами. — Обаче има нещо, за което трябва да си поговорим преди това. Става дума за отношенията между мъжа и жената. Не е необходимо, нито е редно да знаеш твърде много, но трябва да знаеш поне какво те очаква, Блез. За останалото графът сам ще ти каже какво желае, какво му харесва и така ще трябва да бъде. Разбираш ли?
— Да, мамо — каза послушно Блез, като се надяваше обясненията на майка й да осветлят някои неясни въпроси, които бе оставил в нея вчерашният разказ на Вана. Но лейди Морган като че ли не беше склонна да навлиза в детайли по отношенията между съпруг и съпруга. За свое успокоение, Блез научи поне, че всички девойки, независимо от социалното им положение извършват акта по приблизително един и същ начин.
— Не трябва да се страхуваш — каза лейди Морган. — Макар че може да ти се види странно и неприятно в началото. О, да! Не бива да забравя да ти кажа, че когато мъжът ти за пръв път проникне в тялото ти, ще те заболи. Но това е само първият път и то се дължи на девствената ципа, която трябва да бъде разкъсана. От този момент ти вече няма да си момиче. Сега, мило дете, аз ще те оставя на вниманието на добрата Херта. Ти си добра дъщеря, Блез, защото си много смела. Аз знам, че ние всички ще се гордеем с графиня Лангфорд. — Тя бързо прегърна дъщеря си, потупа я по бузата и после излезе от стаята.
Херта влезе и като забеляза, че младоженката е тъжно замислена, не каза нищо. Помогна й да съблече ризата и да влезе във ваната, изкъпа я и изми косата й. После я уви с чисти чаршафи, за да я изсуши. Камериерката забеляза добре оформените бедра на момичето и широката извивка на корема, толкова различна от тази на горката лейди Катерина. Гърдите на момичето бяха малки, но добре закръглени. Беше тяло, предназначено за майчинство, за разлика от онова на починалата графиня. Херта внимателно разтри дългата й коса, за да я изсуши, а после я разреса внимателно.
— А сега, милейди — каза тя, — нека да те сложа да седнеш до прозореца. Ще разпръсна косата ти върху пешкира, за да изсъхне съвсем добре на септемврийското слънце.
Докато Блез седеше тихо, почти замечтана, и красивата й златисто кестенява коса потрепваше под есенния ветрец, Херта подреждаше дрехите и бельото, които булката трябваше да облече. Вратата се отвори и влезе прислужницата, която носеше и булчинската рокля.
След това времето като че ли запрепуска. Блез като че ли се отдели от тялото си, което обличаха и гласяха, и се гледаше отстрани. Чуваше как сестрите й не спират да възклицават от удоволствие, когато обличат собствените си нови рокли. Те почти не се нуждаеха от поправки, толкова точно бяха ушити. Всички бяха от кадифе. Блис и Блайт бяха с еднакви светлосини рокли. Тази на Дилайт беше червена, Ларки и Линет бяха в розово, Ванора — в прасковено — жълто. Вана беше онемяла от радост, облечена в първата си собствена рокля, а не наследена от по-големите си сестри. Петгодишната Глена беше облечена в тъмнозелено кадифе, а червеникавата й коса грееше над него. Не беше забравен и брат й Гавин. Той изглеждаше толкова горд в черния си кадифен костюм с брич.