— О, милейди, ти си най-красивата булка на света! — извика Херта. — Колко жалко, че няма огледало, за да се видиш, но няма значение. В апартамента ти в Ривърс Едж има прекрасни огледала. Утре и без това ще се облечеш отново в тази рокля, за да те видят хората. Тогава ще се огледаш.
Лейди Морган влезе в стаята.
— Господи, мила моя, ами ти си готова. Сестрите ти направиха този венец от маргаритки за главата ти. — Тя сложи красивото венче върху свободно пуснатата коса на Блез, с което се показваше положението й на девствена девойка.
Лорд и Лейди Морган заведоха най-голямото си дете във фамилния параклис. Там вече се бяха събрали всички — сестрите, слугите и старейшините на земите на Ашби.
Пред олтара, облечен с красиво избродирана бяла дреха бе застанал отец Джон, мъж на около петдесет години с побеляваща вече коса и светлосини очи. До свещеника бе застанал Антъни Уиндам, който щеше да представлява като пълномощник своя чичо, графа. Той беше облечен в черно кадифе.
Замаяна от събитията през последните двадесет и четири часа, Блез участваше в церемонията като насън. Тя каза своята част от репликите и почти замаяна видя как господин Антъни сложи на пръста й женска златна халка с инкрустирани върху нея цветя и сърца. Устата й беше пресъхнала… Не беше си представяла сватбата си така.
Най-после всичко приключи. Господин Антъни я изведе от параклиса. За пръв път след повече от час Блез успя да поеме дълбоко въздух. Почти веднага главата й се избистри. Вътре в параклиса се беше почти задушила от дима на свещите и благовонията.
— Малко си бледа — каза й той тихо. — Добре ли си?
Блез кимна.
— Сватбеното тържество, макар и бързо като това, може да накара булката да припадне. Не можех да дишам вътре, но сега съм добре.
Той я заведе в голямата зала. Семейството и всички останали влязоха след тях. Тогава баща й вдигна чаша. Всички го последваха.
— За здравето на дъщеря ми Блез — каза лорд Морган. — Да живее! Бъди щастлива! И много синове желая на моето първородно дете графиня Лангфорд!
— Да живее! Щастие! Много деца! Бог да благослови графиня Лангфорд! — се чу от всички страни в залата.
Всички пиха за нейно здраве и за здравето на отсъстващия жених. После накараха Блез бързо да отиде в стаята си. Там Херта й помогна да съблече красивата булчинска рокля и да се преоблече в тъмносинята кадифена пола и елечето със златна бродерия и перли. Новите ботуши на Блез бяха много удобни. Имаше достатъчно място и за дългия й палец. Херта постави малка плоска шапчица с прекрасно бяло перо на главата на господарката си и подаде чифт бели кожени ръкавици, избродирани със злато и перли също като елека.
Долу семейството й се беше събрало да я изпрати. Тя нежно прегърна Гавин и Глена.
— Да пазиш тази рокля — напомни на Ванора. — Помни, че като пораснеш, Глена ще я носи. Аз ще изпратя друга за теб. Обещавам.
— Искам да е на цвят като твоя костюм за езда — каза практичната Ванора. — Тъмносиньото ми отива.
— Ще ми липсваш, скъпа Блез — казаха отново в един глас Ларки и Линет. — Щом можеш, ела да ни посетиш.
— Ще дойда — обеща тя и ги разцелува по розовите бузи.
Дилайт се хвърли към Блез и я прегърна силно.
— Кой ще ме защитава от Блис и Блайт сега? — каза тя. — Знаеш ли, че те ме поканиха в тяхната стая? Довечера ще се преместя.
— Блайт ще те защитава, макар че нямаш нужда, защото винаги си успявала да се наложиш на Блис — засмя се Блез. — И слушай, освен това знам, че поканата е по идея на Блис.
— Наистина ли? — учуди се Дилайт. — Значи може би аз не съм права, като мисля, че тя ме тормози.
— Бъди търпелива с нея — предупреди я Блез и я прегърна силно. — Не оставяй езика си да те подведе. Мисли какво говориш!
Блис и Блайт застанаха пред нея. Бяха великолепни в светлосините си кадифени рокли, украсени с перли. Те наистина заслужаваха да се омъжат за могъщи хора, което сигурно щеше да е възможно сега, след като тя вече беше съпруга на Едмънд Уиндам.
— Красиви сте — каза тя. — Обещавам да намеря най-добрите съпрузи за вас, но мисля, че всеки мъж, който ви види, ще бъде готов да даде мило и драго, за да се омъжи за някоя от вас.
— Бъди щастлива, скъпа — каза Блайт и целуна сестра си по бузата. — Знам, че ще направиш за нас всичко, което зависи от теб.
— Чудесни думи — промърмори Блис. — Хубави думи, но да видим. Само времето ще покаже дали са верни. — После очите й се изпълниха със сълзи. Тя се разплака. — Дявол да го вземе! — изруга тихо и тропна крак, а скандализираната й майка вдигна молитвено нагоре очи.
— О, Блис — каза Блез, като се мъчеше да не се засмее на глас. — Ти ми направи най-хубавото пожелание на тръгване. Много ще ми е мъчно за теб.