Беше напълно прав. На три групи той ги прекара на другия бряг.
— Сега вече си на земята на Лангфорд — каза господин Антъни. — Оттук има два пътя към Ривърс Едж. По-прекият е покрай реката и до къщата има не повече от три мили. Ако не си много изморена, Едмънд искаше да преминем по дългия път през две от селата и после да пристигнем в Ривърс Едж. Но остави на теб да решиш откъде да минем.
Блез се поизправи върху седлото. Най-много от всичко й се искаше това пътуване да свърши бързо и да се изкъпе в гореща вана. Никога досега не беше яздила толкова дълго. Беше и изморена, и тъжна. Но за нея беше много важно да постъпи правилно и да успее да удовлетвори желанието на съпруга си.
— Ще минем през селата — каза тя тихо.
— Добро момиче! — съгласи се той и въпреки че тонът му я ядоса, беше доволна, че решението й е било правилно.
Топлината, с която я посрещаха, и очевидното одобрение на селяните от Михаелсчърч я зарадваха и ободриха. Те излизаха засмени от къщите си и я поздравяваха. Едно малко момиченце се затича, приближи кобилата и подаде на Блез красив букет с цветя. Тя се усмихна на детето и му благодари. В отговор семейството на момиченцето я благослови в хор.
Във второто село я посрещнаха още по-топло и бузите й порозовяха, когато чу няколко жени да хвалят на висок глас фигурата й, напълно годна според тях за успешно раждане на деца.
— Не им се сърди — каза господин Антъни. — Не искат да те обидят. Само се надяват, че чичо ще се сдобие с наследник.
— Разбирам ги — каза сдържано Блез. — Нали това е целта на женитбата? Нали от два месеца все това ми набиват в главата. — Тя се усмихна и помаха с ръка на селяните, докато се насочваха към пътя извън село.
— Едмънд е добър човек — опита се да завърже разговор Антъни. — Надявам се, че ще се обикнете. Аз вярвам, че любовта е важно нещо в брака.
— Милорд обичаше ли първата си жена?
— Да, той обичаше Кати. Знаеха се от деца.
Блез замълча. Ако той е обичал първата си жена, дали щеше да може да обикне и нея? О, надяваше се да стане така! Не знаеше какво представлява любовта между мъж и жена, но знаеше, че иска да изпита това най-възпявано и желано чувство. Беше много тъжно да си мисли, че би могла да изживее живота си, без да обича. После изведнъж чу гласа на Антъни.
— Гледай! Там е Ривърс Едж!
Бяха прехвърлили върха на хълма и пред тях, сред красивата живописност на реката беше разположен замъкът Ривърс Едж като прекрасно бижу сред голям парк. Потъналите в цветя градини блестяха в цветовете на есента. Къщата бе построена във формата на буквата „Н“ в чест на краля, който бе дарил графството на семейство Уиндам. Стените от червени тухли бяха обрасли с красив гъст зелен бръшлян. Над сивия покрив се извисяваха поне дванадесет комина. Докато слизаха от хълма, Блез можа да забележи усилените приготовления пред къщата и сърцето й се разтуптя.
Тя не смееше да вдигне поглед. Боеше се от онова, което я очакваше. Ами ако той е разочарован от вида й? Ами ако тя не го хареса? Кобилата спря сама. Едни силни ръце обвиха кръста й, повдигнаха я и я положиха здраво върху земята. Палецът и показалецът на една красива ръка повдигнаха брадичката й. Тя се намери вгледана в чифт прекрасни, топли и нежни кафяви очи. Най-прекрасният глас на света — дълбок и галещ — каза:
— Добре дошла у дома, Блез Уиндам. Аз съм твоят съпруг Едмънд.
Очите се сведоха към нея.
— Нетърпелив съм да разбера дали ме одобрявате, мадам.
— О, да, милорд! — възкликна бързо тя. В гласа й се чувстваше явно успокоение. После се изчерви, като си представи как са прозвучали думите й в неговите уши.
— Едва тази сутрин ми дойде наум, че аз имах щастието да получа твоя портрет, когато бях в Ашби, но изобщо не съм се сетил да ти изпратя своя и затова ти не знаеш как изглеждам. Много се надявам, че ще ми простиш, Блез. Обещавам, че ако ми позволиш, ще компенсирам грешката си.
Тя отново се изчерви. Дали думите му наистина носеха някакъв скрит смисъл, или тя си въобразяваше? Като забеляза нейното смущение, Едмънд Уиндам взе малката й ръка в своята и поведе булката си към къщи. Тя наистина бе очарователна. Не трябваше да се изненадва на нейната невинност. При единственото си посещение в Ашби той бе видял колко откъснат от света и обществото бе животът на семейство Морган.
Най-после Блез получи една минутка, за да се успокои. Не можеше да повярва на късмета си. Когато се беше скрила със сестрите си в градината и наблюдаваше баща си и лорд Уиндам, беше доста далеч и не бе могла да го разгледа. Пък и тогава не знаеше, че той ще играе някаква роля в живота й. После, когато научи новината, по никакъв начин не можа да си спомни нищо от фигурата на графа. Сега с удоволствие отбеляза, че са я омъжили за един изключително красив мъж. Колко ли щеше да завижда Блис, като разбере!