— Ние всички искаме да изпитваш такива чувства към него — каза тихо камериерката. — Той е толкова добър човек, милейди, а съдбата никак не го погали през последните години. Ние вярваме, че ти ще му донесеш и щастието, и здравите деца, които заслужава. Ела сега, банята ти е готова.
За пръв път, след като влезе в къщата, Блез се огледа. Приемната, в която се намираше, беше облицована с платнени тапети. Върху излъскания дървен под имаше прекрасен вълнен килим в червени и сини цветове. Не беше виждала друг такъв килим. В Ашби подовете бяха покрити с черги, а в спалните подовете бяха голи. Само през студените дни през зимата постилаха овчи кожи. Мебелите бяха от резбовано и полирано дъбово дърво, а върху дългата маса бе поставена голяма ваза с рози. В камината гореше весел огън.
Блез не беше виждала друга толкова красива стая, но не й остана време да я доразгледа, защото Херта я въведе в спалнята. Блез зяпна и остана като захласната, щом влезе. И тук имаше тапети и плюшени завеси на прозорците. Огромното легло бе драпирано със светлосиньо кадифе. Тук също имаше запалена камина. Имаше няколко резбовани сандъка и една малка масичка от двете страни на леглото. Върху всяка от тях стоеше по един сребърен свещник.
— Гардеробът и стаята за обличане са ето тук — показа й Херта една врата.
Блез беше изненадана. Спалнята на родителите й не беше толкова голяма.
— Това стаята на лейди Катерина ли е била? — попита тя.
— Разбира се, милейди, по традиция това е стаята на графинята, но господарят нареди да я пренаредят за теб. Но по времето на лейди Катерина тук всичко беше в розово — нейният любим цвят. Хайде, милейди, ваната ти ще изстине, ако не побързаме.
Блез се огледа и видя огромната вана от масивно дъбово дърво, поставена пред камината. От нея се издигаше ароматна пара. У тях вкъщи, ваната беше наполовина на тази. Но тук май всичко беше много по-голямо. Тя се остави Херта да я съблече и да я изкъпе. Водата във ваната беше мека и миришеше на виолетки. Когато я подсуши, Херта я облече в красива домашна роба от кремава коприна с малки перлени копченца. Докато я закопчаваше, Блез погледна през прозореца и видя, че нощта е настъпила. Херта я заведе до голямото огледало, за да може да се разгледа.
— Колко си красива, милейди — каза камериерката. — Негово височество не може да не те хареса.
Едва сега Блез осъзна, че й предстои първата брачна нощ. Днес не бе имала време да се сети за това. Толкова неща се бяха случили. А сега изведнъж й се налагаше да посрещне младоженеца, който ще предяви правата и желанията си да има деца от нея. Тя се погледна отново в огледалото и тъй като не беше глупава, ясно видя пред себе си едно тяло, което би могло да изкуши и най-придирчивия мъж. Видя момиче, високо около метър и половина, с красиво падаща от раменете надолу копринена роба с остро деколте, което леко откриваше силни и кръгли гърди. Дългата кестеняво руса коса падаше тежко надолу по гърба и блестеше дори по-силно от коприната под нея. Тя се стресна и потрепери, когато на вратата се почука.
Красива слугиня промъкна глава в стаята.
— Извините, милейди — каза тя. — Готвачът пита дали сте готова, за да сервира вечерята.
Херта изпревари Блез.
— Разбира се, че е готова, момиче! Изпрати слугите да изнесат бързо ваната, преди да е дошъл господарят. Бързо, момиче!
Блез гледаше с интерес как слугите с възпитано наведени глави изнасят ваната. През вратата на спалнята си можеше да види и как други слуги постилат бяла покривка върху масата и поставят сребърни свещници.
— Да изпратя ли да повикат графа, милейди? — попита Херта.
Макар че се поколеба за момент, Блез кимна. Не можеше да отказва. Ако би го направила, това щеше да предизвика скандал. Опита се да си припомни какво й бе казала майка й, но в главата й всичко бе объркано и с думите на малката й сестра. С всеки изминат миг я обхващаше все по-голям страх.
Как щеше да се отдаде тя на този непознат мъж, макар че е толкова мил? Искаше й се да го познава по-добре. Освен името му, тя не знаеше за него нищо. Не знаеше дори и рождената му дата. Не знаеше обича ли музика, или кое е любимото му ядене. Изведнъж разбра, че е останала сама. И когато една скрита в стената врата се отвори, тя едва не закрещя от ужас. Едмънд Уиндам пристъпи в стаята. Беше облечен в домашен халат от тъмнозелено кадифе.
— Блез, какво има? Та ти изглеждаш ужасена — изрече той разтревожено.
— Аз… аз нне очаквах да влезеш по ттози нначин — заекна тя.
— Вратата свързва моята спалня с твоята — обясни той. — Не е необходимо всички да знаят кога прекарваме заедно.
— О — „Колко ли глупава му изглеждам в момента?“