Тя вдигна глава и го загледа с прекрасните си очи.
— Знам, че ще ме помислиш за глупачка, господарю мой, но аз те моля да не се ядосваш. Знам, че жените се омъжват за мъже, които не познават. Знам, че се очаква веднага след сватбата те да им се отдадат, но аз не мога така. Аз не те познавам. Знам, че искаш да ти родя син и че това е целта на нашия брак. Цялото ми семейство и собственият ти племенник, ми го набиваха непрекъснато в главата. И у дома, и по пътя от Ашби до тук. И все пак аз не се чувствам спокойна. Щастлива съм и съм горда, че си ме избрал за своя съпруга. Кълна се, че ще направя всичко, за да те даря със син. Но ти ми отне ухажването. Трябваше да получа твоето ухажване, преди ти да получиш моята невинност. Може би ти никога няма да ме обикнеш, но аз искам помежду ни да има нещо повече от свещеното обвързване и децата. Вече съм уверена в твоята доброта. Ако само ми дадеш малко време, ние може би ще станем поне добри приятели. Толкова много ли искам от теб? — замоли му се тя.
„Да ухажвам собствената си жена?“ Това беше толкова очарователна и пикантна идея, колко странно, че тя май му хареса. Беше отраснал заедно с първата си жена. Сватбата им беше нормален завършек на дълго приятелство и практическа необходимост. Въпреки че откри, че вече изпитва силна страст към тази чаровна непозната, която е негова съпруга, той беше с нежна душа. Мисълта да легне с нея просто така, особено след като тя сподели с него толкова честно чувствата си, му се стори не чак толкова привлекателна.
Той нежно я щипна по бузата.
— Има смисъл в това, което казваш, Блез — бавно заговори той. — Ще бъде удоволствие за мен да те ухажвам. Страстта между мъжа и жената трябва да доставя взаимно удоволствие. Но ти ми кажи колко дълго мислиш, че трябва да продължи ухажването.
— Няма ли сами да разберем кога то ще ни удовлетвори, господарю мой? — отвърна му тя.
— Разбира се, Блез — усмихна й се той. — Колко умно същество си ти! Добре, съгласен съм с предложението ти. Ще те ухажвам с целия опит, който съм придобил с годините си. А после, когато му дойде времето, ние ще се съединим като съпруг и съпруга. Но най-напред мисля да те науча да се целуваш.
— Аз никога до сега не съм целувала мъж — каза тя.
— То е очевидно — пошегува се той. — Устните ти са студени като лед и още по-лошо — твърди са като гьон.
— Може би сега, когато няма да се страхувам толкова, ще се справя по-добре — отвърна тя сърдечно. — Ще опитаме ли?
Тя затвори очи и миглите й хвърлиха тъмни сенки върху лицето й. Вдигна глава със свити като сърчице устни.
Той едва се сдържа да не се засмее на глас над нейното незнание. Господи, колко е сладка! Наведе се и я целуна. Сега тя беше далеч по-спокойна. Устните й омекнаха и се разтвориха като листенцата на роза, поддали се на първичния инстинкт, заложен във всяка жена. Най-после той успя да се отдръпне неохотно, омаян от свежата й невинност. Беше замаян от целувката.
— По-добре ли беше, милорд — веднага попита тя. Сърцето й биеше силно. Усещаше как нещо в корема й се сви и за момент погледът й беше съвсем замаян.
Той успя по-бързо да се съвземе и се засмя, за да прикрие собствената си изненада.
— Много по-добре, мадам. Ти си добра ученичка. Мисля, че под моето умело ръководство ще напреднеш много бързо.
Сега и Блез вече бе успяла да се съвземе и се извърна бързо към съпруга си.
— Аз мисля, сър — каза тя, — че ти сигурно си майстор в това изкуство.
Той взе и двете й ръце в своите, издигна ги към устните си и ги целуна.
— Блез, струва ми се, че никак не е трудно да те обикне човек.
Очите й се разшириха, като чу този комплимент и тя си помисли: „Нито пък теб, господарю мой. Аз също си мисля, че няма да ми е трудно да те обикна.“ Но я беше срам да го изрече на глас.
— Знам, че си изморена — каза й той. — Нека да извикам Херта, за да те приготви за сън. — Той докосна страната й с устни. — Спи спокойно, Блез Уиндам — добави той и излезе от стаята.
Докато гледаше как той се отдалечава, тя почувства съжаление, защото й бе доставило удоволствие да вечерят заедно и да бъде с него. И все пак почувства облекчение, че все още, поне за известно време няма да й се наложи да се раздели с моминството си.
Докато Блез обмисляше смесените си чувства в своята спалня, съпругът й слезе по главното стълбище на къщата към голямата зала на Ривърс Едж. Там намери Антъни, удобно разположен в тапицирано кресло пред камината, да се наслаждава на чаша рейнско вино. Едмънд също си наля и се присъедини към роднината си.
— Какво става, чичо? Защо не си горе да се наслаждаваш на красотите на сладурчето, което ти доведох? — усмихна се закачливо Антъни.