Спря пред входа на Ашби, скочи грациозно от коня си и се обърна към стопаните.
— Лорд Морган? Аз съм Едмънд Уиндам. Благодаря, че ме приехте след толкова кратко предизвестие.
— Въпреки че не сме се срещали досега, сър, ние ви приветстваме с най-голямо удоволствие в Ашби. Да ви представя моята съпруга, лейди Розмари.
Едмънд Уиндам се наведе над ръката на лейди Морган и устните му леко докоснаха китката й.
— За мен е чест, мадам — каза той. Тя се поклони леко.
— Аз също ви приветствам с „добре дошъл“ в Ашби, милорд.
— Заповядайте в къщата, милорд — каза Роберт Морган. Очите му изплашено огледаха ескорта на графа. Имаше поне дузина мъже.
Едмънд Уиндам забеляза бързия поглед и се обади със спокоен глас.
— Ако разрешите на моите хора да напоят конете си, те ще ме изчакат тук.
— Може би те самите са жадни, милорд — каза лейди Морган. — Ще наредя на слугите да им поднесат сайдер. Съжалявам, че не мога да им предложа вино, но избата ни е малка.
Графът й се усмихна и Розмари Морган усети краката си да изтръпват.
— Водата ще бъде напълно достатъчна за тях, уверявам ви, мадам. Сладкият ви сайдер ще бъде само похабен. Благодаря ви за гостоприемството. — Той се обърна и последва стопанина вътре в къщата. Розмари даде няколко бързи нареждания на слугата и побърза да ги настигне. След като настани двамата мъже в библиотеката и им поднесе сладко вино и бисквити, тя се обърна, за да излезе. В този момент графът се обади.
— Милорд, може би ще пожелаете вашата съпруга да остане. Онова, за което искам да поговорим, засяга и двама ви.
Лорд Морган кимна на жена си и тя седна до него.
— Очакваме да чуем онова, което искате да ни кажете, милорд — отвърна Роберт.
— Аз бях женен — започна графът. — Осемнадесет години споделих с лейди Катерин де Хавън. Преди тринадесет месеца моята съпруга почина. Нямахме деца. Въпреки че имам наследник — най-големия син на сестра ми — аз съм едва тридесет и пет годишен и мисля, че има време да бъда баща на свой собствен син. Разбрах, че вие сте родители на осем дъщери и тъй като се надявах, че една или повече от тях са на възраст, която позволява да бъдат омъжени, дойдох при вас, за да си потърся съпруга.
Роберт Морган чу тихичкото изхълцване на съпругата си и се зачуди дали и той самият не е зяпнал от изненада от думите на графа. Но се чу да отговаря сдържано:
— Аз бих счел за чест да сродя семейството си с вашето, милорд. Освен това имам достатъчно дъщери за женене, но макар че съм от древна фамилия и имотът ми е голям, аз съм беден човек. Дори днес разговаряхме с жена ми за трудностите, които срещаме да осигурим зестра на едно от децата си, да не говорим за осемте. Мога да предложа само малко земя като зестра. Не искам да ви заблуждавам, лорд Уиндам. Колкото и да бих бил щастлив една от дъщерите ми да стане ваша съпруга, аз нямам възможност да се справя с изискванията, каквито такава богата женитба би предявила. Въпреки това съм ви благодарен, че избрахте моето семейство.
— Преди да дойда в Ашби, аз добре се запознах с вашето положение, сър — каза графът. — Злато, земи и сгради имам достатъчно. Онова, което ми липсва, са децата. Нуждая се от син, а за негова майка искам да имам здрава и силна съпруга. Моята Кати беше крехка жена. Бяхме сгодени още от люлката. Тя беше единственото останало живо дете на своя баща. Неговите земи, които не подлежаха на наследяване, граничеха със земите на моя баща. Решено беше, че ние с Кати си подхождаме. Познавахме се от рождението си. Но така както и кралица Катерина, моята Катерина също не можеше да износи децата си и ги помяташе през всичките, иначе щастливи, години на нашия брак. Тя умря при раждането на единственото дете, което успя да износи докрай. За съжаление, нашият син последва майка си часове след смъртта й и бе погребан в прегръдките й.
Гласът на графа трепна и той наведе глава, за да скрие мъката си. След малко заговори отново:
— Казаха ми, сър, че на лейди Розмари никога не се е случвало да загуби дете нито преди, нито след раждането му. Сигурно дъщерята на толкова здрава жена също би била здрава. Затова дойдох при вас, лорд Морган. Затова искам една от вашите дъщери за съпруга. Имате ли някоя, която да е на възраст, позволяваща й да се омъжи?
— Имам три, милорд графе, а предполагам, че и четвъртата скоро също ще бъде узряла за женитба, но отново ви казвам, че аз не виждам как бих могъл да дам зестра дори и на една от дъщерите си.
— Здрави ли са дъщерите ви, сър?
— Никога през живота си не са боледували. За мен това е чудо, защото синът ми например всяка зима кашля и киха, така както се случва и с мен.