Четвърта глава
Минута след като се събуди, Блез се чудеше къде се намира. После си припомни вчерашния ден. Беше в Ривърс Едж. Беше женена и бе спала чудесно върху най-удобното легло. Изглеждаше й странно, че е сама в толкова голям креват. За пръв път в живота й се случваше да спи сама. Спусна крака от леглото и като извърна глава към възглавницата, намираща се до нейната, видя поставена върху нея една червена роза. Дръжката й бе обвита с широка небесносиня панделка, обсипана с перли. Като взе панделката, за своя голяма изненада тя забеляза, че в средата й висеше овален сапфир, обграден със златна рамка.
— О-о — възкликна тихичко тя. В скромния си дом бе чувала да се разказва за подобни бижута, но никога не бе очаквала, че ще притежава такова. Тя седна и нагласи панделката около челото си. После се сети, че може и да се огледа, скочи и се затича към огледалото. Завъртя главата си насам-натам, за да се огледа добре.
— Добро утро.
Тя се изви бързо и видя съпруга си да влиза през вратата, свързваща техните спални.
— Добро да е и за теб, сър, и много благодаря за подаръците!
— Кой от тях ти харесва повече? — попита той любопитно.
Тя замълча малко, като се колебаеше какво да каже.
— Не знам — каза най-после. — Обожавам розите и мисля, че е много романтично, когато един мъж подарява роза. Но пък никога не съм получавала такъв подарък като това бижу. Боя се, че ставам алчна, сър. И двата ми харесват много.
— Мисля, че алчността не е в характера ти, Блез — отговори той. — Красивите неща са предназначени за красиви жени. А аз имам да наваксам за загубеното време. В края на краищата аз дори не съм ти изпращал годежни подаръци.
— Не си ми правил подаръци ли! — възкликна тя. — Ами това, че се погрижи за благополучието на седемте ми сестри, милорд? Коя булка е получавала по-прекрасен подарък? Това беше повече от достатъчно.
„Колко е добра“ — помисли той и като премина разстоянието, което ги делеше, взе ръцете й и я притисна към себе си.
— А сега искам ти да направиш нещо за мен, Блез — каза той.
Тя реши, че й харесва да усеща ръцете му да я обгръщат. Чувстваше се на сигурно място в прегръдката му. Несъзнателно притисна буза до кадифето на халата му.
— Какво е то, господарю мой? — попита тя.
— Едно малко благодеяние. Наричай ме по име, Блез. Откакто си дошла, не си го направила нито веднъж. Наричаш ме „сър“, „господарю мой“, „милорд“, но нищо повече.
— Не бях сигурна, че е прието така, Едмънд — отвърна тя. — Мама ми каза, че трябва да получа твоето разрешение да те наричам по име. Тя каза, че някои мъже предпочитат обръщението „сър“ или „милорд“.
— Стоях буден през нощта и се чудех как ли би звучало името ми, произнесено от твоята уста — каза той.
— Колко странен комплимент, Едмънд. Внимавай, ще ми завъртиш главата!
Той се засмя. Хареса му, че е толкова умна и веднага се сеща как да му отговори.
— А сега да ти кажа нещо по-сериозно и необходимо — смени той темата. — Тази сутрин в единадесет часа ние с теб трябва да приемем благословията на отец Мартин пред църквата. Сестра ми Дороти и съпругът й Ричард ще ни бъдат свидетели заедно с Тони.
— Искам да повторя клетвата си, милорд. Този път пред съпруга си, не пред пълномощник. Дали отец Мартин ще ми разреши?
Той бе възхитен неимоверно.
— Не виждам защо да не разреши. Ще уредя и двамата да се закълнем вътре в църквата пред семейството ми, а после да застанем на стълбите, за да получим благословията. Тя трябва да бъде приета на открито, за да могат хората да видят.
Той я целуна и излезе. Влезе Херта с поднос, на който имаше топъл хляб, масло и мед и гарафа със сладко вино, разредено с вода.
— Тази сутрин няма да има литургия, милейди, и можеш спокойно да се насладиш на закуската.
След като се нахрани, тя изми лицето и ръцете си в леген с ароматизирана вода и внимателно изчисти зъбите си. След това камериерката започна да я облича с помощта на няколко слугини в кремавата кадифена рокля, бродирана с перли и злато. Прислужничките работеха мълчаливо и с широко разтворени очи се възхищаваха на красотата на новата си господарка.
— Искам да нося новата си панделка — каза Блез и Херта я завърза около главата й, като се усмихваше в себе си на несъзнателното кокетство на господарката си.
Около шията й бе сложен двойният гердан от розови перли, а в ушите — красивите обеци с перли и диаманти. За последен път подредиха дългата й коса и й подадоха обувките.
— Ела сега да се видиш в огледалото — каза Херта и хвана Блез за ръката. — Нали ти казах, че си прекрасна.
Блез се заразглежда с интерес. Майка й си имаше едно малко огледало, но тъй като дрехите им бяха толкова остарели, на Блез никога не й беше дошло на ум да се оглежда. Сега, като се видя в красивата булчинска рокля, тя остана изумена!