— Имам ли и други рокли като тази? — попита тя Херта.
— Негова светлост е приготвил пълен гардероб за теб, милейди. Имаш дузини обувки и рокли, всяка следваща по-красива от предишната. Имаш долни и горни фусти, бельо, домашни рокли, пеньоари, шапки от вълна, от коприна и от кожи. Няма да ти липсва нищо. Нали си графиня Лангфорд? Може някой ден господин графът да те заведе и в кралския двор.
Докато Херта й говореше, Блез се разглеждаше в огледалото. Значи беше богата жена. След цял живот бедност, която не й беше правила впечатление, сега изведнъж беше богата. Даже има и бижута! Изведнъж в огледалото зад нея се появи Едмънд. Тя извърна глава и го погледна усмихнато. Съпругът бе облечен с черен костюм. Жилетката бе украсена дори повече от вчерашната.
— Струва ми се, милорд Едмънд, че ние с теб сме красива двойка — каза тя.
— Аха — съгласи се той. — Така е. Мислиш ли, че това значи, че нашите синове и дъщери ще са също красиви?
Тя се изчерви, но отговори:
— Надявам се!
Двамата заедно слязоха по стълбите долу, където ги очакваше господин Антъни и една великолепно изглеждаща жена, придружена от възрастен мъж. И двамата им се усмихваха приятелски.
— Дороти! — извика графът и разцелува жената по двете бузи. После отстъпи и каза:
— Позволи ми да ти представя моята съпруга, лейди Блез Уиндам, графиня Лангфорд. Блез, сестра ми, Дороти.
Блез възпитано се поклони на лейди Уиндам, въпреки че по-възрастната жена трябваше да се поклони първа, тъй като Блез беше с по-висок ранг. Но това уважение достави удоволствие на новата й снаха.
— Хубаво момиче — измърмори по-възрастната дама. — Такава беше и Катерина, царство й небесно. Можеш ли да дариш синове на това семейство, Блез Уиндам?
— Надявам се, мадам — отговори Блез, като разбра, че Дороти Уиндам само се прави на строга.
— Хмм — беше отговорът на Доро и тъмните й очи блеснаха. — Моят съпруг, лорд Ричард — представи тя възрастния мъж.
— Здравейте, сър — поклони му се Блез.
— Ще се опитам да съм здрав, мила — дойде отговорът заедно с мила усмивка. — Каква радост си за това семейство, Блез.
Той взе ръката й и я целуна.
— Ако знаех колко галантни са мъжете в това семейство, щях да дойда и по-рано, сър — каза Блез и тъмносините й очи блеснаха закачливо.
— Даже и аз ли? — пошегува се предизвикателно Антъни.
— По този въпрос ще трябва да се замисля — отвърна остро Блез.
— Бъди мил с леля си, Тони — сопна се майка му. — На теб ти трябва съпруга, а тя има сестри, за които можеш да бъдеш подходяща партия.
Блез малко се изненада. Лорд Антъни да се ожени за някоя от сестрите й? За коя? Сигурно не за някоя от сладките Блис и Блайт. На тях им трябват по-богати съпрузи, особено на амбициозната Блис. Дилайт? Красивата малка Дилайт? Можеше да бъде тя, освен ако той не реши да изчака още пет години, за да израснат Ларки и Линет.
— Хайде, миличка — каза нежно Едмънд, като я хвана под ръка и прекъсна мислите й. — Скоро трябва да сме в църквата.
Пред вратата ги чакаше карета, тъй като църквата се намираше по пътя между двете села. Другото семейство Уиндам от Ривърсайд също имаше карета. Лейди Дороти твърдеше, че тя е за нейно удобство, но всъщност беше предназначена за съпруга й Ричард, който се движеше доста трудно и не би могъл изобщо да язди кон.
— Нямат ли други, деца, освен Антъни? — попита любопитно Блез.
— Антъни имаше двама по-малки братя — Ричард и Едмънд, и една сестра — Мери. Когато аз бях на десет години, а той на шест, имаше епидемия в Ривърс Едж. Другите деца починаха. Мери беше само на четири месеца, а момчетата на две и на четири години. Ние така и не разбрахме как сме оживели, защото също бяхме болни. Изглежда след това сестра ми повече не можа да забременее. Това я съсипа, защото тя много обича децата.
— О, бедната жена — каза Блез.
— Тя ще се радва много на внуците си, ако успеем да убедим този мой племенник да се ожени.
— А той защо не се жени?
— Не знам, изглежда не му харесва. Аз се ожених за Кати веднага щом навърших шестнадесет години.
— А кога е рожденият ти ден? — попита Блез. — Толкова малко знам за теб.
— На 28 август. Току-що навърших тридесет и пет години.
— А пък аз ще стана на шестнадесет на 30 ноември — каза тя. — Значи ти си бил женен от три години за лейди Катерина, когато съм се родила аз.
— Независимо от възрастта си, Блез, аз ти обещавам, че когато станем физически близки с теб, аз ще ти дам всичко от себе си, за да изпълня съпружеския си дълг — каза той, изненадан от мисълта, че тя го смяташе за достатъчно възрастен, за да й бъде баща.