— Сър. — Тя се изчерви, като разбра какво искаше да й каже, а той тихо се засмя.
Каретата спря пред църквата и кочияшите забързаха да спуснат стълбичката, за да слязат графа и графинята.
— Църквата се нарича „Свети Михаил“ и затова аз бях определил деня на сватбата ни в края на този месец, когато е празникът й — обясни Едмънд на жена си, докато й помагаше да слезе от каретата и я въвеждаше в църквата.
Вътре ги очакваше висок, белокос свещеник, облечен в бели одежди, избродирани със златни нишки.
— Добре дошла, детето ми — каза той на Блез. — Аз съм отец Мартин. Ако пожелаеш, аз ще бъда твой изповедник.
Свещеникът ги отведе пред високия олтар на църквата, където им разреши да изрекат отново сватбената си клетва, която Блез бе изрекла вчера пред пълномощника. Сега, когато произнасяше думите си пред Едмънд, тя се почувства много по-добре. Беше сигурна, че след церемонията ще го почувства много по-близък, отколкото досега. Докато свещеникът ги благославяше пред олтара, Блез скришом огледа каменната сграда. Не беше виждала преди толкова богато украсен храм. Имаше високи сводести прозорци със стъклописи, изобразяващи фигурите на апостолите и ангели. Беше изключително красиво. А свещниците пред олтара бяха златни.
Вътре в църквата имаше няколко прекрасни статуи на светци. Някои от тях бяха каменни, а други от дърво, но всички бяха обсипани със скъпоценности. Едната статуя изобразяваше архангел Михаил с вдигнат нагоре златен меч. Едмънд лекичко я стисна за ръката. Тя го погледна виновно, но кафявите му топли очи я гледаха с разбиране. „О, да! — помисли си тя. — Много лесно ще ми бъде да обикна този мъж“.
— А сега — каза отец Мартин, след като приключи кратката церемония — сватбената двойка трябва да пристъпи на стълбите на църквата, за да получи там благословията.
Когато излязоха от църквата, Блез видя, че поляната отпред и пътят бяха пълни с народ, които щом видяха графа и булката му, започнаха да ги поздравяват. Отец Мартин се усмихна и вдигна ръце за тишина. Когато всички замълчаха, така че се чуваше само повеят на вятъра и птичите песни, Блез и Едмънд коленичиха пред свещеника върху каменните стъпала и той ги благослови на висок глас, който се чуваше надалеч. Щом свали ръце от главите им и те се изправиха с лице към народа, всички започнаха да ги поздравяват на висок глас.
„Бог да благослови графинята!“ и „Дълъг живот и наследник за Лангфорд!“ се чуваха от всички страни.
Графът и графинята се качиха отново в каретата и придружени от тълпата, се отправиха по пътя към Ривърс Едж, където градините бяха приготвени за голямото тържество.
— Наредих този ден да бъде празничен — каза засмяно Едмънд.
Блез също му отвърна с усмивка:
— Колко ми се искаше да можеше и моето семейство да го сподели с нас!
Той вдигна ръката й към устните си и я целуна по дланта.
— Те ще дойдат веднага, щом ти се установиш окончателно тук, обещавам! — Очите му я погалиха и тя си помисли, че много харесва вълнението, което изпитва, когато го гледа.
На поляната пред Ривърс Едж бе издигнат покрит павилион за сватбеното тържество. Горяха огньове, върху които се печеше месо — един цял вол, сърни, овце, парчета говеждо месо цвърчаха върху жаравата покрай бреговете на реката. Множество маси, отрупани с хляб, жълти пити кашкавал, кошници с ябълки и круши бяха разположени по поляната. Бъчви със сайдер и бира бяха изтърколени до тях и слугите наливаха пълни чаши. По-късно щяха да поднесат на всички и от сватбената торта.
На подиума, предназначен за по-важните гости, имаше много и вкусни неща и бутилки с прекрасно вино. Младоженците се настаниха сред семейството и поканените гости. Това бяха все благородници от съседните имения. Повечето бяха с по-нисък ранг от лорд Уиндам. Само един — Оуен Фицхю, граф Маруд беше по-високопоставен. Лорд Фицхю погледна със завист към Блез.
— Дявол да го вземе, Едмънд! — каза той. — Откъде намери тази красавица? — усмихна се към нея. — Мадам, ако имате сестра толкова хубава като вас, аз съм кандидат за съпруг. Отегчителното същество, с което бях сгоден по рождение, почина от шарка и сега съм свободен.
— Имам седем сестри, милорд — отвърна Блез сериозно. — Ако само ми кажете изискванията си, сигурна съм, че баща ми ще може да ви помогне. Какво момиче ще ви хареса? Със златиста коса или с тъмни къдри? Имаме и червенокоса, но се боя, че ще ви се наложи да почакате осем до десет години, докато Глена порасне. Всички те са доста палави, но като възпитателка нашата майка няма равна. Тя е най-добрата без съмнение.