Оуен Фицхю избухна в смях.
— Кажете ми, мадам — успя да изрече смеейки се. — Всички ли умеят да говорят като вас?
Тя премигна весело.
— Всъщност, Оуен — намеси се Антъни, — по-младите сестри на леля ми са наистина прекрасни. И между тях има три, които са на възраст за женене. Аз самият може би ще взема една от тях. Как мислиш, лельо? Ти едва се омъжи, а ние вече успяхме да намерим подходящи партии за още две от сестрите ти. Твоята сватба наистина е много благодатна.
— Аз мисля, че вие сте много подходящ съпруг за някоя от сестрите ми, лорд Фицхю, ако наистина имате сериозни намерения. А що се отнася до теб, племеннико, ти пиеш доста много вино и говориш твърде свободно за неща, които не са твоя работа — завърши остро думите си Блез.
— А, ха-ха-ха! — изсмя се лейди Дороти. — Ето едно красиво момиче, което не е пленено от красотата ти, Тони. Ако и сестрите й са така благоразумни, за мен ще бъде удоволствие да имам такава снаха. — Тя се пресегна и потупа Блез по ръката. — Много ми харесваш, Блез Уиндам! — каза тя.
— Спокойно, любов моя — предупреди я Едмънд. — Ти много лесно се хвана на закачката на Тони. Ако продължиш така, той с удоволствие ще се заяжда и по-нататък с теб.
— Не искам да му доставям такова удоволствие — възрази тя тихо.
— Добре — отвърна той. — Значи ще доставяш удоволствие само на мен, сладка моя съпруго. — Той се пресегна под масата и леко стисна ръката й.
Блез го погледна под спуснатите си мигли, но като забеляза влюбения му поглед, пламна цялата.
Селските деца весело тичаха около павилиона. В смущението си Блез изви очи към тях. Чу как до нея съпругът й се смееше тихичко и този интимен звук предизвика леки тръпки по гърба й. Усети как дъхът й спира и се изплаши да не припадне. Група весели селски танцьори, чули за празненството, пристигнаха и помолиха графа да им позволи да повеселят гостите. Тъй като се смяташе, че тези селски танцови групи носят щастие, те веднага бяха поканени.
Следобедът беше слънчев и топъл. Танцьорите образуваха красиви фигури и радваха очите с разноцветните панделки по облеклото си и древните танци. Когато приключиха представлението, те бяха поканени да се присъединят към тържеството. Графът подари на водача им няколко сребърни монети. След това местните музиканти засвириха с гайдите си. Антъни Уиндам и Оуен Фицхю поканиха по едно от хубавите селски момичета на танц. Сватбеното тържество завърши след залез-слънце.
Тъй като се предполагаше, че младоженците са спали заедно снощи, след първата церемония бе решено да не се извършва обредът „изпращане в леглото“ за голямо неудоволствие на някои от гостите.
— Доста глупав обред, ако питате мен — каза лейди Дороти. — Спомням си какво притеснение изпитвах, когато се омъжих за Ричард. Щастлива си, че го избегна, Блез. Кажи ми, макар че може би още е много рано за това, мислиш ли да посрещаш Коледа в Ривърс Едж? Катерина винаги правеше великолепни тържества през всичките дванадесет дни.
— Бих искала да продължа традицията, мадам — срамежливо отговори Блез. — Но ще трябва да ме научите, защото аз никога не съм управлявала толкова голяма къща. Боя се, че простичките навици, които съм придобила в Ашби, няма да ми послужат в този прекрасен дом, на който съм вече господарка.
— Ами разбира се, бог да те благослови, Блез Уиндам! За мен ще е удоволствие да те науча, макар че си мисля, че преди да измине и година, ти няма да се нуждаеш повече от мен. И все пак ще съм щастлива да ти помагам. Защото повечето от обичаите са ми познати още от детските години. Ривърс Едж е голяма къща. Ти сигурно ще пожелаеш да поканиш семейството си да гостува през дванадесетте коледни дни — бъбреше лейди Дороти, доволна от поканата на младата съпруга за помощ.
След като сестра му и семейството й си тръгнаха към къщи, Едмънд доволно заговори на Блез.
— Това, което направи накрая, беше чудесно.
— Но аз наистина се нуждая от нейната помощ — отговори откровено Блез. — Щом съм член на това семейство, аз не мога да не се съобразявам с навиците, които са част от живота на Ривърс Едж, преди да дойда тук.
— Какво интересно същество си ти, Блез. Ти си чаровно невинна, но си много умна за възрастта си.
— Ласкаеш ме, господарю. Аз съм просто практична. Нищо повече.
Той се засмя на скромността й.
— Харесаха ли ти съседите ни?
— Много. Граф Маруд наистина ли си търси съпруга или само ми правеше комплимент?
— Наистина. Той беше сгоден дванадесет години за една девойка, която бяха избрали неговите родители. Миналата пролет тя почина.
— А той дали би бил добра партия за някоя от сестрите ми?