Тя въздъхна и за момент й се стори, че сърцето ще изскочи от гърдите й. За своя изненада, Блез откри, че не е изплашена. Напротив, докосването му й достави огромно удоволствие. С лека въздишка тя се надигна и притисна гръд към дланта му. Усети как зърното се втвърди, когато го докосна. Това движение го накара да изстене като ранен и като не можа да се сдържи, той отметна финия плат и я оголи до кръста.
— Едмънд!
За миг той сякаш загуби ума си. Покри меката и чувствителна кожа на нежния девствен бюст с целувките си, като се наслаждаваше на свежестта на кожата и нежния й аромат. Като че ли не можеше да насити първичното желание, което го бе обхванало.
Плъзгането на коприната, докосването на горещите му устни хвърлиха и нейните чувства в огъня. Някакво инстинктивно плътско усещане й каза, че това е желание. Нейният съпруг я желае! Ако би могъл и да я обича малко — помисли си тя тъжно. Ако не беше само страстта и желанието за наследник… Устните му обхванаха едното зърно и той силно го стисна. Това накара Блез да изстене на глас.
— Едмънд! О, милорд! — Тя леко се изви под него, като се мъчеше да се измъкне от плашещото я чувство, което предизвика у нея това докосване.
Той я желаеше! Мили боже, колко я желаеше! Искаше му се да разкъса коприната, която я скриваше от него. Искаше да покрие тялото й и да проникне дълбоко в топлината й. Всичките му мускули трептяха от страст, но ако не чу думите й, звукът на гласа й проникна в съзнанието му. Господи! Тя беше негова съпруга и негова по право, но как би могъл да разруши това крехко доверие и приятелство, което бе създавал през тези два месеца.
Той с усилие вдигна глава от гърдите й, за да види полууплашения и въпросителен поглед.
— О, Блез — каза той нежно. — Извинявай, че те изплаших, но ти сигурно съзнаваш, че ме изкушаваш безмерно. Не можах да въздържа желанието си към теб.
— До преди миг и аз не знаех, че ме желаеш, милорд — отговори тя задъхано. — И не го намирам за неприятно, Едмънд. Напротив, беше нещо твърде приятно.
— Възможно ли е — каза той с надежда — да си готова да станеш моя съпруга в пълния смисъл на тази дума?
За миг той забеляза следа от страх във виолетово-сините очи.
— Не още — прошепна тя. — Моля те, не още, господарю мой!
Той нежно я целуна по устните и ръката му леко погали гърдите й.
— Няма, сладка моя, няма, докато ти не го пожелаеш. Само тогава. Искам да навлезеш в любовта по свое, собствено желание, а не със страх.
Тя докосна лицето му с пръсти и го погали.
— Мисля, че започвам да те обичам — каза тя.
Очите й срещнаха неговите за миг. После тя се изчерви и погледна настрани.
В дните, които последваха, желанието помежду им нарастваше. Той сега не се притесняваше да я прегръща с любов, давайки все по-голяма свобода на ръцете си, а тя като че ли дори го окуражаваше. За пръв път, макар и напълно облечени, те бяха легнали на леглото й. Целувките и милувките му упражняваха ефекта на тежко вино върху нея. Той взе ръката й и я насочи надолу, под жилетката си и Блез за първи път докосна онази мъжка твърд, за която дори и не бе чувала. После, като изчака страхът й да отмине, той я накара да го погали.
— Това доставя ли ти удоволствие? — тихо попита тя.
Той кимна, а очите му блестяха от желание.
На другата сутрин той беше на лов в гората заедно с племенника си, но не беше весел.
— Значи още не си пробил стената на девствеността — подигра му се Тони. — Ако не го направиш скоро, чичо, ще започна да се опасявам за здравето ти. Пък и без да го извършиш, никога няма да имаш наследник. Не мога да си обясня как може да не си грабнал все още тази малка, хитра девойка.
Едмънд го погледна мрачно.
— Да не би да са ти омръзнали удоволствията с всички селски момичета, че се занимаваш с моя брак, Тони?
— Ах! — засмя се Антъни Уиндам. — Значи наистина още не си я дефлорирал? Твоят меч е готов, но нейната плът е все още затворена за теб! Ами направи го най-сетне, Едмънд! Тя те прави на глупак! Вие сте съпрузи. Ти си неин господар. Какво повече искаш. Важни са твоите желания, а не нейните.
— Не, племеннико, ти си глупавият! И стига си дрънкал, защото нямам желание да говоря за личния си живот с един невежа.
Антъни вдигна подигравателно очи към небето, но замълча. Никога не беше виждал Едмънд такъв. Възможно ли бе чичо му да се е влюбил в жена си? Тази мисъл го разтревожи, макар че не знаеше защо. После Едмънд спеши коня си и Антъни го последва в гъстата гора. За късния ноември тази сутрин бе необичайно топла и те даже се бяха изпотили.
През по-голямата част на деня ловуваха, но въпреки че кучетата на няколко пъти вдигаха дивеч, те не улучиха нищо. Най-после напуснаха гората в късния следобед. Бяха на мястото, където пътищата към Ривърс Едж и Ривърсайд се разделяха.