— Тогава защо не накара някоя от слугините да остане при теб? — попита я той.
— Защото… защото е д-детинско д-да се боя от гръм-мотевиците — хлипаше силно тя и затрепери, когато нов гръм удари по къщата. — Аз… аз не исках да си по-помислиш, че съм толкова глупава и се ббоя от малко гръммотевици!
„Малко гръмотевици ли?“ Ако тя не беше толкова ужасена, той сигурно щеше да се засмее на глас. Но бурята наистина беше страшна. Може би досега не беше имало толкова силна буря. Сълзите й измокриха нощната му риза, където тя беше скрила лицето си. Още трепереше. Ръката му успокоително погали златистата й коса, докато отвън се чу нов гръм.
— Искаш ли да остана при теб? — попита я той, като си мислеше колко сладка е тя така сгушена в него.
— Да, милорд.
Той нежно я сложи да се облегне върху възглавниците. Очите й блестяха от сълзи, а устните й бяха свити детински от страх.
— Но аз не мога да гарантирам за поведението си, Блез. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Трябва да бъда съвсем откровен с теб, сладка моя. — Той я гледаше сериозно.
Тя замислено прехапа устната с белите си зъби.
— Ти ще ме любиш, така ли? — тихо каза тя. В ъглите на устните му се появи усмивка.
— Така бързо ще забравиш бурята, обещавам — отговори той. — Но ако предпочетеш, ще те оставя, мила моя — завърши той.
Блез замълча, за да прецени положението, но нов силен гръм, придружен с ярък синкав блясък я запрати веднага обратно в прегръдката на съпруга й. Тя отчаяно се вкопчи в него и гърдите й се притиснаха до неговите. В този миг всички добри намерения напуснаха Едмънд Уиндам. Той все пак беше смъртен мъж, а не рицар на платоничните чувства от приказките. Блез беше негова жена и той отчаяно я желаеше. Тони беше прав. Тя си е негова! За бога, трябва да му принадлежи, стига се е поддавал на тези глупости! Той изпъшка и съблече нощната си риза, обхвана главата й с длани и я зацелува.
Неговата страст я изненада. През изминалите седмици се бяха целували и прегръщали, но никога досега не беше я целувал така. Устните му бяха настойчиви, караха нейните да се разтворят, езикът галеше вътрешността на устата й. Езиците им се срещнаха и тя трепна от чувствеността на това ново изживяване. Почувства как тялото й омеква от удоволствие и как се стреми да отвърне на неговата жажда. Вече не им бяха нужни думи. Едмънд я целуваше, докато тя умолително стенеше, за да спре, а горещите му устни се плъзнаха надолу по копринената кожа на врата й. Силните му пръсти отметнаха коприната на тънката й нощница и откриха златистата кожа, осветена от отблясъците на огъня. Със силна въздишка той зарови лице между нежната кожа на девствените й гърди и положи гореща целувка там, където туптеше сърцето й. Пръстите му галеха зърната и това докосване като че ли облекчи напрежението, обхванало цялото й тяло. Сега тя не се боеше, не! Нямаше никакъв страх, защото го обичаше. Съзна го поради страстта, обхванала плътта й. Знаеше го почти от самото начало. Да, тя обичаше своя съпруг! Но сега знаеше вече, че иска да я люби. Той повдигна леко глава и докосна с устни нежното зрънце на гърдата й. Тя срамежливо погали кафявата му коса. Устните му жадно засмукаха плътта й, а тя се изви нежно и обхваната от странен трепет, прегърна главата му.
С другата си ръка той я галеше нежно по корема, докосвайки интимния триъгълник по-надолу. Блез промърмори с явно удоволствие. Докосването му определено й харесваше и изкушаваше. Той игриво се опита да разтвори стегнатите й бедра и я погали интимно. Усети влажността на тялото й и продължи да напредва. При докосването тя въздъхна и несъзнателно разтвори бедра.
Едмънд повдигна глава и нежно я успокои.
— Нищо, мила, всичко е наред.
Тъмната му коса докосна гърдите й и в отговор те се напрегнаха. Той погали с пръст влажната й плът и Блез се надигна трепереща, изплашена от настъплението в най-интимното й място. Той веднага го отдръпна, но продължи да я целува.
— Вече не се боиш от мен, нали? — прошепна той и закачливо захапа леко устните й.
— Не, не се боя — отвърна тя без дъх. — Защото разбрах, че те обичам — успя да довърши.
— Наистина ли? — изненадан от честното й признание възкликна графът и я погали по бузата; — Наистина ли ме обичаш, Блез Уиндам? Възможно ли е да съм толкова щастлив, че да намеря любовта за втори път в живота си? — Той я зацелува нежно по устните. Никога не беше я желал така силно, както в този момент, но неизреченият въпрос в очите й изискваше и неговия отговор. — А ако и аз те обичах, мила моя, ти би ли била щастлива? — попита я той.
— О-о! — В този тих звук бе изразена цялата й надежда и желание. Лицето й засвети. — Обичаш ли ме? — попита го тя.