— От мига, в който зърнах възхитителния ти лик на портрета, който ми подари майка ти — каза той. — Макар че не посмях да призная това чувство даже и пред себе си.
— Заради лейди Катерина ли?
— Да. Чувствах се някак си неудобно, но като си спомня характера на Катерина, аз съм сигурен, че тя би желала аз пак да обикна и благословена да си Блез, аз наистина те обичам!
Целуна я силно, а ръцете й го обгърнаха в страстна прегръдка. От този миг светът престана да съществува за Блез. Устните и езикът на Уиндам бяха навсякъде, а нейните ръце го галеха по раменете и гърба.
Изведнъж усети тежестта му върху себе си, гърдите и бедрата му се прилепиха до тялото й. После усети нещо твърдо, топло и нежно да се притиска към бедрата й. Тя инстинктивно разбра какво е това и поиска да го докосне. Искаше да опознае този „инструмент“, който трябваше да отнеме девствеността й.
— Нека да те опозная „там“ — помоли и той насочи ръката й да докосне мъжествеността, която вече не бе покрита с кадифето на облеклото, а беше в естественото си и напрегнато състояние. Тънките й пръсти го погалиха леко, а после се затвориха в прегръдка.
Едмънд трепна и изстена високо.
— Ах, сладка моя! Ах! Божия благодат! — Не можеше да издържа повече на изкушението. Чудното й докосване го докара почти до пълен екстаз. Той отстрани нежно ръката й. — Стига, Блез!
— О, милорд, не ти ли доставих удоволствие? Аз мислех, че на теб ще ти хареса това, че погалих твоята мъжка сила. — Наистина се беше разтревожила.
Той се надигна, за да може да я погледне в лицето.
— Има моменти, мила ми съпруго, когато желанието на мъжа към жена му надхвърля всички останали чувства. Сега е такъв момент. Ще те взема, Блез, ще те имам сега! — изпъшка той.
Бедрата й изведнъж се разтвориха под него. Красивото й лице засвети от любов.
— Тогава вземи ме, милорд, очаквам те! — извика тя.
В този момент той се възхищаваше от нея толкова много, колкото и я обичаше. О, какви синове щяха да родят! Повече не можеше да чака. Той навлезе с тласък в готовото за него младо тяло. За момент проникването бе затруднено и той видя как през очите й премина болка, но тя смело се притисна към него и го прие в лоното си.
За момент на Блез й се стори, че всичко в нея се преобръща, толкова силно почувства страстното проникване. Бе пронизал моминството й, но всичко бързо отмина. Сега той лежеше отгоре, като позволи да си поеме дъх от болката, отбелязала неговия повик за любов. После леко започна да се движи, като проникваше дълбоко, а после почти изцяло се изтегляше. Тя очакваше завръщането му, като се извиваше и притискаше към него и се стремеше да не го остави да излезе. В полусъзнателното си състояние Блез усети непознато удоволствие. Сега разбра за какво удоволствие й бе говорила Ванора, защото това чувство бе наистина райско. Чувството за принадлежност между един мъж и една жена.
Тя не усещаше, че драска с нокти кожата на гърба на съпруга си и оставя следи по нея. Не съзнаваше, че се извива диво под Едмънд и го моли да не прекъсва невероятното удоволствие. Блез се издигаше нагоре и нагоре към звездите и над тях, докато отгоре й Едмънд с усилие сдържаше оргазъма си, очарован от силата, с която девствената му съпруга изживяваше в цялата й дълбочина плътската страст.
Най-после той се отдръпна и двамата останаха задъхани един до друг. Той пое ръката й и я стисна. С радост усети, че тя му отвърна. Изведнъж си спомни първата брачна нощ с Катерина и как тя бе плакала дълги часове, след като той бе предявил съпружеското си право. И въпреки че я бе обичал много и тя бе положила толкова усилия да го дари с деца, никога не бе изпитвала удоволствие от плътската любов. Никога не бе отвръщала с такова единение и страст на любовта му, както току-що бе направила Блез.
Почти със страх се реши да заговори.
— Нараних ли те, Блез?
Тя лекичко въздъхна.
— Беше моментно усещане, милорд, и бързо го забравих, защото после беше чудесно. Може ли пак да се любим?
Тя усети облекчението в тихия му смях.
— На мъжът му е нужно малко повече време, за да се съвземе след правенето на любов, сладка моя. Дай ми малко време и после ще го повторим.
— О, Едмънд, не съм знаела, че това е толкова прекрасно. Мислиш ли, че сме заченали дете?
— Възможно е — тихо каза той. — Но времето ще покаже.
— Можем да се любим непрекъснато, докато бъдем съвсем сигурни — отговори тя. — Аз искам голямо семейство. Надявам се, че и ти си готов за това.
— Мадам, ще се постарая да отвърна на твоите желания — пошегува се той, като се забавляваше от нейната сериозност.
Изведнъж усети, че тя е легнала отгоре му и го докосва закачливо с устни.