— Съвзе ли се вече, сър? — малкото й езиче приятно гъделичкаше устните му.
За свое учудване, той усети как желанието силно се надига в него. Господи, милостиви! Тя го караше да се чувства отново на осемнадесет години!
— Люби ме, лорд Едмънд — прошепна и очите й се изпълниха с горещо желание.
Той се пресегна и погали закръглените млади гърди, а тя леко се изви. Очите му се притвориха замислено и той, изпълнен с удоволствие, съзна, че като отне девствеността й, е освободил невероятния запас от страст на своята мила жена. Тя беше като млада разгонена кобила и за да задоволи желанията й, трябваше да бъде силен като жребец. Но тази мисъл изобщо не му беше неприятна. Като я положи върху себе си, Уиндам я целуна почти жестоко, но усети, че Блез му отвръща със сила, която не бе предполагал, че съществува у жена. Нямаше време за нежности. Той усети как се напряга, а Блез беше вече готова да го приеме. С мъчителен стон той проникна в нея.
Цялата нощ се любиха страстно, докато най-после изтощени и прегърнати заспаха в леката светлина на утрото. Херта, която влезе в стаята на господарката си в обичайния час, ококори очи и зяпна, като видя сцената, открила се пред нея. После с широка усмивка отстъпи тихо и затича да съобщи добрата новина, че младата графиня вече не е девствена. И че раждането на наследник на графството сега е само въпрос на време.
В следващите дни ярко разгорялата се страст между Блез и Едмънд стана очевидна за всички. Двамата не можеха да се отделят един от друг. Непрекъснато се докосваха, а страстните им погледи според Херта бяха като „искра в купа сено“. Прекарваха дългите есенни нощи затворени в спалнята й, не я напускаха почти до обяд. И ако Блез още не беше заченала, то сигурно не се дължеше на липса на желание.
Заради тази избуяла нова любов те забравиха и семействата си. Един ноемврийски следобед, когато лейди Дороти дойде да поговори с жената на брат си за коледните празненства в Ривърс Едж, тя беше радостно изненадана да чуе, че брат й и съпругата му си „почиват в спалнята на милейди“. С весел смях и деликатността на обигран дипломат, лейди Дороти се оттегли, като остави бележка, че ще се обади на другия ден.
От своя страна, Антъни Уиндам не беше чак толкова радостен и беше озадачен от недоволството, което изпитваше към Блез и Едмънд. Защо трябваше да го дразни, че чичо му и жена му са влюбени един в друг и се стремят да заченат своя наследник? Никога не беше се дразнил от това желание на Едмънд и смяташе, че е само въпрос на време граф Лангфорд да има свой наследник. Той също както Едмънд и Катерина се натъжаваше, когато усилията им всеки път оставаха невъзнаградени. Беше радостен, когато Едмънд се ожени отново, макар че не считаше, че точно Блез е подходящата съпруга, защото мислеше, че графство Лангфорд заслужаваше господарка от по-известен род, а не тази бедняшка издънка от брака между англичанин и ирландка, чиято единствена препоръка бе плодовитостта на майката.
Късно една сутрин той пристигна в конюшните на Ривърс Едж. Бяха празни. Явно конярите бяха извели конете на тренировки. Той слезе от коня си и го поразходи малко, за да изсъхне потта от ездата, и после го поведе да го върже в една от яслите. Когато му донесе малка крина със зърно, за да хапне, той чу откъм хамбара далечен женски смях. Любопитен да разбере коя е, тихо се придвижи да види кои от слугите се забавляват там. Може би щеше сам да получи малко ласки срещу мълчанието си? С жадна усмивка той се насочи към мястото, откъдето се чуваха звуците от любовната игра. Може би е някоя едра мома с големи гърди, помисли весело Антъни.
За своя огромна изненада той видя не двойка слуги, а собствения си чичо, легнал върху полусъблеченото тяло на жена си и добросъвестно полагащ усилия да я задоволи. За секунда той замръзна с поглед, вперен в еротичната гледка. Блез имаше доста дълги крака за дребния си ръст. Беше обута в черни чорапи, хванати с жартиери с розички по средата на белите бедра. Полата й бе вдигната над кръста, а корсажът — широко отворен, разкриваше закръглените й млади гърди със зачервени като череши зърна. Очите й бяха затворени, главата — отметната назад, устата издаваше тихи стонове на очевидно удоволствие. Косата й бе свободно пусната.
— Ах, сладка моя! Ах! — стенеше Едмънд в екстаз.
— О, скъпи, да! Да! Да! — отвръщаше му Блез. Наелектризиран от звука на гласовете им, Антъни едва се съвзе и се измъкна треперещ от обора. За секунда, докато ги гледаше, си беше представил, че е на мястото на Едмънд. Помисли си какво ли би почувствал, ако той сам би проникнал в любвеобилното лоно на Блез. За миг го прободе завист към Едмънд и му се прииска да го отстрани и да заеме неговото място над страстно извиващата се жена.