Изведнъж с ужас осъзна, че желае не друга, а жената на чичо си. Той желаеше Блез за себе си!
Антъни Уиндам стисна страдалчески очи. Дали наистина бе влюбен в Блез, или яркият образ на еротичната сцена по-скоро беше възбудил неговите желания и те случайно са се насочили към съпругата на Едмънд? Не можеше да разбере. „Трябва да се оженя — помисли той отчаяно. — Ако не се оженя и не създам собствено семейство, никога няма да бъда истински щастлив.“ Той несъзнателно се насочи към къщата и влезе.
— Господарят и милейди са на езда — каза домоуправителят. — Скоро ще се върнат, господин Антъни. Ще ги почакате ли?
Той кимна несъзнателно и се насочи към библиотеката, където седна пред камината с весело горящ огън. Камериерът му поднесе чаша с рейнско вино и го остави насаме с мислите му. „Дявол да го вземе! Тя е толкова хубава! Така прелестна!“ Дори и сега споменът го караше да изгаря от страст и той се засрами. Блез беше почтена жена, която не бе дала и най-малък повод да мисли за нея другояче. Тя беше влюбена в мъжа си, който е неговият чичо и най-добрият му приятел. Що за мъж беше той, Тони, щом можеше да пожелае жената на приятеля си? Само мисълта за това го накара да се почувства зле.
Той рязко стана. Трябваше да си иде. Трябваше да си тръгне, преди те да са разбрали, че е идвал. Как би могъл да ги погледне, след като ги е видял в такава поза в обора и след като изпитва подобни чувства? Преди да успее да се скрие, картината отново се появи пред очите му. Видя слънчевия лъч, изпълнен с танцуващи прашинки, който осветяваше разголения й крак. Шумоленето на сламата, стенанията на Едмънд и леките възгласи на удоволствие, излизащи от гърлото на Блез…
— Тони! — Едмънд бе влязъл в библиотеката, без да бъде чут от племенника си. — Господи, как си се замислил, човече! Какво те носи в Ривърс Едж?
За момент Антъни не можа да фокусира погледа си, но когато успя, почувства почти физическа болка, като видя излъчващото щастие лице на чичо си и усети вина от собствените си тъжни мисли.
— Тони? Да не се е случило нещо лошо? — Едмънд беше забелязал състоянието на племенника си.
Антъни бързо се съвзе.
— Не, Едмънд, няма нищо — каза той. — Мама ме изпрати, защото иска да ви покани за моя рожден ден на тридесети. Ще дойдете ли с Блез?
— На тридесети ноември ли? Боже мой, Тони! — извика лордът. — Ами че тогава е и рожденият ден на Блез! Тя ще стане на шестнадесет години. Ако не беше ми напомнил, щях да забравя за това. Умът ми съвсем го няма напоследък! Не, няма да дойдем ние в Ривърсайд. Вие трябва да дойдете тук. Ще направя празнична изненада на жена ми! Какво ли да й подаря? А, знам! Ще изпратя да поканят сестрите й! Нали е чудесна идея? Знам, че много й липсва семейството.
— Ха, това ще е чудесен подарък, Едмънд — тихо отвърна Антъни.
— Пък и ще можеш да поогледаш сестрите й и да решиш дали някоя от тях не би ти подхождала за жена. Вече преминаваш тридесетте, племеннико! Аз съм само с четири години по-голям и имам вече втора жена, а ти още не си се женил — пошегува се Едмънд. — Повярвай ми, Тони, хубавата млада жена е чудно нещо! Никога не съм бил по-щастлив!
— Значи — каза Антъни, като се надяваше, че думите му звучат шеговито, — най-после си победил моминската отбрана. Доста време ти отне, чичо!
— Ах! — въздъхна весело Едмънд. — Но си струваше чакането, племеннико! Катерина, царство й небесно, не се отдаваше с удоволствие, макар че настойчиво се стремеше към зачеване. А Блез е съвсем друго нещо! Не съм виждал друга толкова страстна жена. Това момиче е способно да ме издигне до небесата, Тони! Сега не ми е никак чудно, че лорд Морган е направил цели осем деца. Тези неща се наследяват и сигурно майката е не по-малко страстна от дъщерите. Няма да е зле и ти да вземеш някоя от сестрите на Блез за жена. Ще прекарваш райски нощи, уверявам те!
— Непременно ще помисля по този въпрос — отговори сухо Антъни. — И ще кажа на майка ми за идеята ти да изненадаш леля ми.
Когато Антъни съобщи на майка си за желанието на брат й да изненадат жена му с празненство по случай рождения й ден, тя веднага се съгласи.
— Рожденият ден на Блез е по-важен от твоя — каза тя на изненадания си син. После се усмихна лукаво. — Харесва ми идеята на Едмънд да покани някои от сестрите й. Това ще ни даде възможност да ги огледаме и да видим дали някоя от тях няма да е подходяща за твоя съпруга, Тони.
— Аз не мисля, че Едмънд ще ги покани всичките. Освен това само две или три от тях са на възраст, подходяща за женитба. А минавало ли ти е през ум, мамо, че може никоя от тях да не ми хареса? — закачливо се пошегува Антъни.