— Глупости — извика лейди Уиндам. — Те са много красиви и това е тяхното предимство. Освен това, благодарение на Едмънд имат и прилични зестри, а пък на теб, момчето ми, ти трябва преди всичко една млада и здрава жена. Просто трябва да хванеш онази, която ти хареса повече. Толкова е просто!
— Не, майко, не е така. Аз искам да обичам жена си и тя да ме обича — отговори той.
— По дяволите, Тони! Говориш като оглупяла девственица — скара му се майката. — А пък много добре знам, че не си такъв.
— Ти не обичаш ли баща ми? — попита той.
— Разбира се, че обичам баща ти, но тази обич дойде и се разви след сватбата. Ти знаеш, че аз и Едмънд сме деца от различни майки. Моята, бог да я благослови, беше доста плоска и кокалеста. Такава съм и аз. Дядо ти не беше човек, който да пилее безразсъдно златото си. Той бързо разбра, че каквато и голяма зестра да ми даде, няма да може да ме омъжи за кой знае колко велик аристократ. От друга страна, наследникът на по-малкия му брат ме искаше заради значителната все пак зестра. И така аз бях омъжена за баща ти, който е мил и добър човек и когото аз заобичах с течение на годините. Един брак, Тони, може да се направи успешен, ако избереш момиче от добро семейство, с което да можеш да се разбираш, след това ти сам ще изградиш щастието си. Какви са тези глупости, които ми говориш за „любов“? Любовта сама идва, щом я искаш, но тя идва след брака, а не преди него!
Той престана да спори. Как би могъл да обясни на майка си, че вече е влюбен? При това влюбен в жената на Едмънд. Пък и дали наистина е влюбен? Може би майка му все пак е права. Пък и между Едмънд и Блез се беше случило точно така. Трябваше да не ходи в Ривърс Едж до тридесети, за да поохладнеят чувствата му. А после с трезвен ум ще отиде на рождения ден на Блез, готов да може да избере някоя от сестрите й за своя жена.
След десетина дни, когато пристигна заедно с родителите си в Ривърс Едж, той с изненада установи, че освен него на празника бяха поканени и други мъже, търсещи съпруги. Оуен Фицхю, граф Маруд, вече беше там. Там беше и лорд Никълъс Кингсли от Къркуд. Блис, Блайт и Дилайт вече бяха пристигнали за изненада на сестра си.
Като ги видя, лейди Дороти промърмори одобрително под носа си:
— Такова красиво трио гълъбици май не съм виждала досега. — Тя се обърна към мъжа си и сина си. — Всяка една е подходяща, момчето ми, но ще е добре бързо да се решиш. Ник Кингсли и Оуен Фицхю няма да стоят с вързани ръце. Те и двамата си търсят съпруги, поне аз така знам.
— А ти коя би предпочела, мамо? — закачи я той.
— Ако става дума за деца, колкото е по-голяма, толкова по-добре — отговори тя, без да се засегне от закачката.
Съпругът й се засмя.
— Той може да няма избор, любов моя — каза лорд Ричард. — Я виж как горкият Маруд и Кингсли вече са поразени от близначките. Лорд Морган скоро ще установи, че дъщерите му не достигат при този наплив.
Лорд Уиндам от Ривърсайд беше наблюдателен човек. Като се вгледа в картината, жена му с тревога отбеляза, че е прав. Блис Морган явно бе хвърлила око на Оуен Фицхю и вече флиртуваше с него. Граф Маруд, който всъщност прекарваше по-голяма част от времето си в кралския двор, беше очарован, макар че нейната невинност беше очевидна.
Близначката й изглеждаше по-срамежлива, но това пък явно привличаше Никълъс Кингсли, който я гледаше като омагьосан и се въртеше около нея като пеперуда около свещ.
— Доро! Ричард! Племеннико! Добре дошли на празника по случай рождения ден на жена ми — каза Едмънд Уиндам и пристъпи към тях заедно с Блез. И двамата бяха усмихнати, а Антъни усети моментна болка в гърдите си.
Блез се поклони мило пред мъжете, а после хвана ръката на зълва си и я дръпна настрани.
— Ела да те запозная със сестрите си, Доро! Едмънд ги е довел в Ривърс Едж, за да ме изненада. Това е най-хубавият подарък за мен!
— Сигурно ти е подарил и нещо друго — закачливо светнаха очите на по-възрастната дама.
— О, да! Милорд е най-щедрият между съпрузите. Довечера ще ти покажа подаръка. Сапфири, Доро! Най-красивата огърлица и обеци със сапфири, с лек нюанс на виолетово в цвета им. Едмънд казва, че били с цвета на очите ми.
— Брат ми е станал поет напоследък — пошегува се лейди Дороти.
За нейно учудване брат й се изчерви от думите.
— Не се подигравай, Доро — замоли я той. — Не мога да скрия, че съм влюбен в това съкровище.
Дороти Уиндам леко потупа брат си по бузата.
— Ти заслужаваш щастието си, скъпи — успя да каже тя тихо, преди да бъде дръпната пак от Блез, която бързаше да я запознае със сестрите си.
По-възрастната лейди Уиндам хареса и трите. Близначките, току-що навършили петнадесет години, бяха омайни красавици. Макар и еднакви на външен вид, тя веднага намери начин да ги различи една от друга и те бяха много доволни. Бъбривата Блис изпъкваше пред срамежливата си сестра Блайт. „Няма да е лесна тази“ — помисли лейди Дороти, доволна, че тя вече е хвърлила око на Оуен Фицхю, защото Блис явно не би била по вкуса на Антъни. Другата пък беше твърде боязливо същество за нейния Тони. Щеше да му омръзне бързо-бързо.