Погледът й се насочи към третото момиче.
— А кое е това красиво същество, Блез? — попита тя с широка усмивка.
— Това е Дилайт — засмя се и Блез. — Тя е четвъртата дъщеря на родителите ми.
Лейди Дороти открито заразглежда Дилайт и установи, че тя също е много красива с тъмнокестенявите си къдрици и тъмносини очи.
— Колко голяма си, детето ми? — попита я тя.
— На седми юли ще стана на четиринадесет — дойде откритият отговор. — Скоро ще бъда жена и ще мога да се омъжа.
— Дилайт! — извикаха скандализирани сестрите.
— Сладката ми душица! — засмя се лейди Дороти. — Ти си много откровено дете.
— Аз мисля, че господин Антъни е най-красивият мъж на света — въздъхна Дилайт.
— Наистина ли? — пак се засмя майка му. — Е, добре, ще ти кажа една тайна, Дилайт. Аз също мисля, че Антъни е най-красивият на света. Изобщо не прилича на мен, слава богу. Той целият се е метнал на Уиндамови.
— Ами защо тогава още не се е оженил? — продължи да разпитва Дилайт за отчаяние на сестрите си.
— Защото още не е намерил подходящо момиче — беше отговорът.
— Дилайт, лявата ти буза е изцапана, а косата ти се е разрошила. Отиди да се оправиш — нареди Блез. — Мама би се сърдила много, ако не се представиш добре.
С лек поклон към сестра си и лейди Дороти малката побърза да излезе.
— Не бива да й се сърдиш — каза Блез. — Тя за пръв път излиза от къщи, пък и винаги е говорила всичко, което й минава през ума.
— Доста неприятен навик — натърти Блис, а лейди Дороти веднага реши, че Блис Морган наистина би била твърде неподходяща за нейна снаха.
— Дилайт не искаше да ви обиди, мадам — намеси се Блайт. — Аз мисля, че тя храни тайни чувства към лорд Антъни. И понеже скоро ще стане и жена, като всички момичета на тази възраст е склонна към романтика.
— Аз намирам, че тя е очарователно дете, също като теб, моето момиче — отговори лейди Дороти, без да обръща повече внимание на Блис.
Тази вечер лейди Дороти можеше да наблюдава с интерес как се разбъркваха нещата при сватосването. На прекрасния празник в Ривърс Едж бяха дошли всички благородници от околността. Повечето млади неженени мъже се въртяха около сестрите Морган, чието прелестно облекло подчертаваше още повече красотата им.
Блез беше облечена във виолетова рокля от тежко кадифе с богата бродерия. Квадратно изрязаното деколте откриваше прекрасните й закръглени гърди. Широките ръкави бяха обшити със злато и перли. Тя носеше подаръка от Едмънд — огърлица и обеци от виолетово-сини сапфири, обградени с богат златен обков. Лейди Дороти с удоволствие забеляза, че въпреки вниманието на всички, очите на Блез бяха непрекъснато обърнати към съпруга й, а той при всяка възможност я докосваше с любов.
Близначките бяха облечени в рокли от тъмносиньо кадифе, чиито малко по-светли фусти бяха бродирани със сребро и перли. Когато ги поканиха на гости в Ривърс Едж, им бяха казали, че там ги очакват нови тоалети и не е необходимо да носят нищо със себе си. И в най-вълшебните си сънища те не бяха виждали такъв лукс и блясък, какъвто им предостави Едмънд Уиндам. Красивите руси коси на Блис и Блайт бяха украсени със сребристи панделки, обшити с перли и розов планински кристал.
Що се отнася до Дилайт Морган, тя едва сдържаше възбудата си, като видя роклята от виненочервено кадифе, чиято фуста от червена коприна беше избродирана с черни цветя. Гъстата й коса се поддържаше от кадифени панделки, а на шията и ушите й блестяха първокласни гранати. И макар че близначките й се подиграваха, че няма бюст, тя беше толкова щастлива, че изобщо не им обърна внимание. Сините й очи не се отделяха от Антъни Уиндам, макар че той не го забелязваше, нито пък можеше да чуе безгласните й невинни молитви към Светата майка да й помогне той да й обърне внимание. За съжаление, смяташе я просто за едно очарователно дете.
След като официалната вечеря привърши, масите в голямата зала бяха отстранени и започнаха танци. Другите мъже изведнъж се намериха отстранени от близначките, които просто бяха окупирани от Фицхю и Кингсли. Скоро обаче, развеселени от разговорите и напитките, те дори и не забелязаха, че Блис и Блайт ги няма сред тях. Блайт, хванала под ръка лорд Кингсли, се разхождаше в картинната галерия на Ривърс Едж. Никой не чуваше тихия им разговор и ако някой се появеше, щеше да забележи откритото възхищение, с което Никълъс Кингсли я гледаше. Самата Блайт май не беше разочарована от вида на придружителя си, защото слушаше с интерес и попиваше всяка негова дума.