Выбрать главу

Блис пък от своя страна се намираше в една скътана ниша в голямата зала, където достигаше веселият шум на празненството, но нито тя, нито придружителят й можеха да бъдат видени от другите. Оуен Фицхю се беше надвесил над нея и красивото му лице изглеждаше замислено. Той й се усмихна, но като го погледна, Блис трепна.

— Е, котенце, ето ни насаме — каза тихо граф Маруд.

— Да, сър, а защо сме тук — смело запита тя.

— За да мога да те целуна, сладко коте. Ти имаш най-очарователната устица и съм сигурен, че не чуваш това за пръв път — отговори той.

— Не сър, не съм го чувала — каза Блис. — Аз и моите сестри водим доста самотен и затворен живот, в Ашби. — Погледът й беше спокоен, но сърцето се блъскаше развълнувано в гърдите й. Значи това значеше да флиртуваш!

— Никога ли не си била ухажвана? — попита той с недоверчив поглед.

— А вие ухажвате ли ме, сър? — изненадано го погледна тя със сапфиреносините си очи.

Той се подпря с ръка на каменната стена и се надвеси над нея.

— Може би. Ще ми дадеш ли сега целувчица, котенце?

Но Блис успя да се изплъзне.

— Сър! — проговори тя обидено. — Родителите ми не биха одобрили държание като вашето. Моите целувки са предназначени за онзи, за когото ще се омъжа, а не за всеки, който ги поиска! Освободете ме веднага!

— Да не би да искаш да кажеш, че никога не си била целувана, госпожице Морган? — Тъмните му очи разглеждаха красивото й лице и търсеха истината. — Тя беше най-възхитителното същество, което бе виждал, и макар да не го признаваше още, му се искаше да я има. Щеше да отдаде живота си, за да я предпази от ухажванията на всеки друг. И макар че красавица като Блис Морган можеше да му създаде доста неприятности, той бе готов да ги посрещне, но да не допусне до нея друг мъж.

— Да, господин графе — отговори скромно, но с победоносен тон Блис. — Никога не ме е целувал друг мъж, освен баща ми. Вие искате моите целувки — така ли? И на каква цена, моля? — Жертвата премина в настъпление.

Но все пак не беше толкова лесно да се сложи натясно Оуен Фицхю, макар и обзет от желание.

— Ще трябва да оценя прелестите ви, госпожице Морган.

— Веднъж отнета, невинността не се възвръща — възрази тя. — Да не мислите, че съм такава глупачка, че да пропилея за нищо най-голямото си богатство?

— Но аз не искам твоята девственост, котенце, искам само целувка — подигра се той.

— Моята първа целувка, обаче! — горделиво отвърна Блис, изчервена от грубите думи.

— Първата целувка е много сладка заради невинността си и е награда за онзи, който я получи — продължи да настоява той. — Но обикновено момичетата целуват съвсем по детски, когато им е за пръв път, а това е все едно да се целуваш със скумрия.

— Ох! — И тонът, и погледът на Блис изразяваха обида и тя ядосано плесна Оуен Фицхю.

Той точно това чакаше. Хвана китките й здраво и като я притисна до стената, не й позволи повече да помръдне. Така хваната, тя му даде първата целувка, а той изпъшка от удоволствие.

— А сега, котенце — прошепна той, — след като направихме първата стъпка, аз ще те науча да се целуваш истински. И ще е най-добре наистина да се научиш да ми доставяш удоволствие, Блис, защото отсега трябва да знаеш, че докато аз дишам, никога няма да целунеш друг мъж!

Блис усети как я изпълва огромна радост. Никога не беше предполагала, че чувствата са толкова възхитително нещо. Още в първия миг, когато той я бе погледнал днес, тя бе разбрала, че това е мъжът на мечтите й, и сега с пресъхнало гърло се обърна към него:

— Научи ме! — каза само тези две думи, но вложи в тях цялата си страст.

Но преди той да се наведе, един глас ги прекъсна.

— Не мога да позволя да компрометираш младата ми роднина, Оуен — каза Едмънд Уиндам.

Граф Маруд освободи Блис и се обърна.

— Имам намерение да придружа Блис до тях, за да поискам ръката от баща й, Едмънд.

Граф Лангфорд поклати глава.

— Значи ще си имаш компания, защото Ник Кингсли май е омагьосан от Блайт и сподели същите намерения.

— О, колко е прекрасно! — извика Блис и плесна весело с ръце. — Толкова ми се искаше заедно с Блайт да намеря щастието! Не исках да я оставям, но сега тя също ще се омъжи! О, ела, милорд! Бързо! Искам първа да честитя на сестра си! — Тя го хвана за ръка и го задърпа нетърпеливо към залата. — Блайт също ще иска първа да ни пожелае щастие — продължи тя, а Едмънд весело се засмя след двамата.