— Дали това не означава онова, за което си мисля? — Дороти Уиндам застана до брат си. — Маруд иска ръката й, така ли?
— Аха — отговори той. — А Кингсли си е харесал Блайт.
— Дявол го взел — изруга Дороти Уиндам. — Аз пък се надявах на някоя от тях за Тони.
— Никоя не би подхождала на Тони — отговори брат й.
Тя кимна.
— Прав си, но се надявам, че все някоя от сестрите на Блез ще му хареса. Предполагам, че може да е Дилайт.
— Дилайт е още дете, Доро! — възкликна графът.
— Тя сама каза, че скоро ще стане жена. Мога ли да не й вярвам? Освен това тя обожава Тони, което е добре.
— Каквото и да казва Дилайт, тя още не е жена. Детето няма бюст, Доро, и е много малко. Ако беше жена, щеше да е по-висока и да има закръглени гърди. Тя скоро ще бъде, но още не е узряла за женитба. Боя се, че Тони ще трябва да си потърси жена другаде.
— Всички подходящи момичета наоколо или са женени, или сгодени, или още малки — възрази сестра му. — Няма дори подходяща вдовица! Липсата на интерес у Тони към брака досега му пречи, когато вече е дошло времето. Не знам какво да правим, Едмънд. Дали да не го изпратим в кралския двор да си потърси съпруга?
— Точно сега кралският двор не е подходящо място да се намери почтена съпруга, но може би някой там има сестра или дъщеря, за които да търси съпруг. Добре, Доро. Изпрати го в кралския двор, но след Дванадесетата нощ. Бог знае, че тук той няма да може да си намери съпруга засега.
Шеста глава
На следващия ден сестрите на Блез си тръгнаха към дома радостни и готови за завръщането си в Ривърс Едж преди Коледа, когато щяха да дойдат с цялото семейство. Блис и Блайт светеха от щастие и въпреки студеното време яздеха гордо до бъдещите си съпрузи. В каретата Дилайт се беше сгушила мрачно. Никога през живота си не беше се чувствала по-унила. Блез беше блестяща и щастлива в брака си. Близначките, намерили любов от пръв поглед. Дилайт знаеше, че баща им с удоволствие ще одобри и лорд Кингсли, и граф Маруд. Още през пролетта и двете сватби щяха да бъдат отпразнувани в Ашби.
Дилайт въздъхна и вълна от самосъжаление я заля. През юни тя щеше да навърши четиринадесет години и всъщност си беше вече жена. И тя като сестрите си беше готова за женитба. Защо никой не искаше да го забележи? Защо Антъни Уиндам не го виждаше? Тя знаеше, че майка му я хареса, и освен това лейди Дороти искаше синът й да се ожени. Защо тази мила жена не съзна, че Дилайт Морган е точно най-добрият избор за Антъни Уиндам?
Сълзите течаха по хубавото лице на Дилайт и тя беше доволна, че Блис и Блайт не са в каретата. Колко ли щяха да й се подиграват. Само зет й Едмънд разбра колко дълбоки са чувствата й към Антъни. Снощи той я бе сложил на коленете си, когато разбра колко е обезверена, и й беше казал, че онзи мъж, който някога се ожени за нея, ще бъде най-щастливият. После й беше казал, че след Дванадесетата нощ Тони ще отиде в кралския двор, за да си търси съпруга. Когато тя се бе разплакала, скрила лице в кадифето на жакета му, той я бе успокоил с думите, че Тони не я заслужава… Но не беше така!
Тя заплака още по-силно при този спомен, но скоро усети, че плаче и от страх. Болеше я глава. Повдигаше й се, а коремът я болеше ужасно. Сви се на кълбо и се опита да заспи. Когато пристигнаха в Ашби, всички много се разтревожиха от състоянието й. Новината за предстоящите сватби на близначките остана в сянка и тя тайничко се зарадва. Майка й бързо я заведе при старата Ада, която, след като я съблече, откри причината за прилошаването на Дилайт.
— Гледай, гледай, милейди! Гледай! Нали ти казах, че Дилайт скоро ще стане жена? Ето го и първото й неразположение! Аз никога не греша! — извика доволна възрастната жена. Тя съблече окървавеното бельо на момичето и го подаде на слугинята. — Бързо занеси това в пералнята, Маб!
При този обрат на събитията Дилайт едва не заподскача от радост. Изведнъж се почувства добре. Сега вече не можеха да казват, че е малка за женитба и на Коледа щеше да използва случая да очарова Антъни Уиндам. Тя стоеше тихо, докато старата Ада я изкъпа, а майка й и обясни как трябва да се пази жената, когато е в такова състояние. Дадоха й да хапне и да пийне сладко топло вино и я сложиха да легне в леглото с топла тухла до краката. Дилайт се унесе, в сладка дрямка.
На единадесети декември цялото семейство Морган заедно с няколко от слугите се отправи към Ривърс Едж.
— Надявам се, че няма да ги притесним — заколеба се лейди Морган, която нямаше представа колко е голям домът на най-голямата й дъщеря. — Струва ми се, че ще има ужасно много народ, особено след като Блис и Блайт вече са сгодени и годениците им също ще бъдат там. Майката на лорд Кингсли също е поканена. Надявам се, че тя ще хареса Блайт.