— Сигурен съм — отговори лорд Роберт, — че Блез знае какво прави. Ако нямаше място, тя нямаше да ни покани всички. А пък що се отнася до старата лейди Кингсли, аз съм сигурна, че тя ще обикне Блайт така, както и ние всички я обичаме.
Но Розмари Морган продължи да се притеснява, докато най-после пред очите им се откри Ривърс Едж и тя зяпна изненадана.
— Ама това е дворец! — възкликна тя и макар че никога не беше виждала дворец, беше сигурна, че няма нищо по-величествено от тази къща.
— Не, това е просто голяма къща — отговори съпругът й със сигурност, каквато всъщност не чувстваше. Той бе виждал много повече неща в живота, отколкото жена си, но никога нямаше да си признае, че е изненадан от великолепната къща, която бе станала дом за дъщеря му.
Каретите, които возеха лорд Морган, семейството и прислугата се спуснаха по пътя към обширния парк пред Ривърс Едж. Щом излязоха от колите, те бяха топло посрещнати от Блез и Едмънд, които изтичаха навън, щом чуха шума от пристигането им. Бързо ги въведоха вътре, където всички камини бяха запалени, за да се затоплят помещенията.
— Поканили сме само най-близките — извини се Едмънд. — Надявам се, че няма да се отегчиш, майко.
— Не, милорд, аз обичам, когато семействата се събират за празниците — каза Розмари Морган, която бързо преброи повече от двадесет души гости без слугите.
Блез не беше украсила къщата, защото изчака сестрите си, за да го направят заедно. На другата сутрин, щом мъжете отидоха на първия коледен лов, те се втурнаха да нарежат зеленина за украсата. Когато вечерта мъжете се върнаха, неуспели в лова, те видяха, че жените бяха оползотворили деня добре. Ривърс Едж беше украсена със зеленина и гирлянди, с коледни свещи и звезди навсякъде, където можеха да се сложат.
Антъни Уиндам бе единодушно избран за церемониалмайстор на тържествата и той веднага разпореди игра на „сляпа баба“. Едмънд окуражи и Блез да участва. Тя с голямо удоволствие се включи в играта и скоро бе увлечена от нея, както и останалите гости. Дилайт нарочно се остави да бъде хваната от Антъни и когато той попита каква награда ще му даде, тя смело каза:
— Целувка!
Като позна жертвата си и по ръста, и по гласа, Тони съвсем навреме леко извърна глава и за свое разочарование Дилайт го докосна с устни по бузата, а не както й се искаше. Но преди да успее да протестира, самата тя вече беше със завързани очи.
На двадесет и първи декември, денят на свети Тома, те организираха тържество за децата от деветте села в голямата зала на Ривърс Едж.
Така пееха децата за своите господар, господарка и техните гости. На всяко дете беше дадена по една сребърна монета и лорд Роберт и жена му се възхитиха на великодушието на зет си.
На двадесет и трети декември ловните усилия на мъжете най-после бяха възнаградени и те се върнаха с огромен елен, завързан на пръти. Малкият Гавин Морган, вече почти на шест години, яздеше гордо най-отпред и надуваше ловния си рог. Той за пръв път участваше наравно с големите и не беше спал от възбуда предната нощ.
На двадесет и четвърти декември в голямата зала бе донесен огромен коледен пън и с усилията на всички го положиха в голямата камина.
Блез, като домакиня, трябваше да го запали. Според традицията това се извършваше с останал от предишната Коледа въглен, който цяла година се пазеше под леглото на господарката на дома. Но тъй като Едмънд не беше празнувал миналата Коледа поради смъртта на жена си, сега донесе на Блез последния въглен, запазен от Катерина Уиндам. Когато тя хвърли запаления вече въглен в камината, очите им се срещнаха и тя усети, че с извършването на това просто действие сега наистина вече е съпруга на Едмънд и графиня Лангфорд. Нека Бог благослови добрата душа на Катерина, която от днес вече е само един спомен.
Последваха много песни, смях и наздравици за щастлива Коледа. От галерията се чуваше музика. Сервираха коледните кейкове заедно с подсладена пшеница, варена в мляко и посипана с много захар.
Малко преди полунощ всички се отправиха към църквата „Свети Михаил“ и пристигнаха точно когато всички камбани в Англия весело отзвъняваха Коледа. Камбаните отбелязваха не само Рождеството Христово, но и твърдата вяра на целия християнски свят за победа над злото. Графът, семейството и гостите влязоха в църквата да присъстват на тържествената литургия.