Нощта беше тъмна и тиха. Звездите светеха така ярко, както през онази първа нощ, когато се е родил Христос. Църковният хор пееше и чистите гласове се издигаха към звездите.
В църквата беше препълнено. Всички, от най-големите до най-малките от селата и именията, бяха дошли да споделят коледната литургия с графа и красивата графиня. Блез не беше вярвала, че може да бъде толкова щастлива както сега, хванала съпруга си за ръка и обградена с любимото си семейство. Още само едно нещо не й достигаше за пълно щастие. Дете. „Следващата година — помоли се тя. — Нека догодина бъда тук с детето си, господи!“
Когато се върнаха вкъщи, след като се увери, че всичките гости са удобно настанени, тя се оттегли в стаите си.
— Изпратих Херта да си легне — каза тя на Едмънд. — Сега ти трябва да ми бъдеш камериерка, милорд.
— Много ще ми бъде приятно, сладка моя — каза той и започна да разкопчава роклята й. Отстрани богато избродирания корсаж и плъзна ръце по закръглените й гърди. Леко погали зърната и усети как те настръхнаха веднага от допира. Това го възбуди неимоверно и той я зацелува по врата и раменете.
— Хмм — промърмори Блез и изви гръб към него. Притисна се към бедрата му и усети силната му възбуда. Това я накара да се засмее.
— Вълшебница! — изпъшка той, а тя продължи да го изкушава с движенията си.
Блез се засмя хрипкаво и се извърна към него, като остави фустите си да паднат надолу. Измъкна се от тях и съблече през глава дългата си долна риза. Остана само по чорапи и обувки.
— Хайде сър, нощницата! — закачи го тя. Тъмните очи на Едмънд Уиндам пламнаха с откровено желание при вида на красивата му съпруга. С бързи движения той хвърли облеклото си, хвана Блез за ръката и я дръпна към леглото.
— Обувките! — запротестира шеговито тя. Той свали обувките й, плъзна чорапите по краката й и ги хвърли настрани.
— Няма да чакам нито миг — каза той. — Ти си така възбуждаща, че никой смъртен не може да ти устои.
— Готова съм за теб, страстен господарю — прошепна тя и привлече лицето му към себе си да го целуне.
Той отвърна на целувката с въздишка на отчаяние и облекчение и веднага проникна в любвеобилното й лоно, готова да го приеме и приласкае.
Блез почувства трепета на желанието му, изпълнена с удоволствието, което винаги изпитваше от този акт. Дали не беше грях, че винаги толкова го желаеше? Така ли беше и при другите мъже и жени? Тя се срамуваше да попита майка си, пък и мислеше, че не би трябвало да й задава такъв въпрос. Щеше да се радва, когато Блис и Блайт се омъжат, и се надяваше, че с тях ще може да сподели на глас своите усещания.
— О! — извика тя тихо, когато достигна първия си оргазъм. — О-о! — обгръщаха я вълните му. Тя се прилепи към мъжа си. — О, Едмънд — въздишаше тя и вълните на щастието я издигаха към небесата. Как беше възможно всеки път да е така приятно!
Графът също достигна върха на своята страст и с въздишка се освободи в нея, преди да падне изтощен.
— Велики небеса, колко те обичам! — прошепна той в ухото й.
„От такава любов не може да не бъде заченато дете“ — помисли тя в полусън, когато графът я прегърна в унеса си. — Следващата Коледа! До следващата Коледа ние ще имаме син, сигурна съм!
Коледният обяд бе сервиран по-късно следобед на следващия ден и лейди Морган за пореден път бе очарована от великолепието на кухнята на дъщеря си. Разнообразните рибни ястия бяха рядко удоволствие, на което тя се отдаде без задръжки. Мъжете се наслаждаваха на стридите и се шегуваха с дамите относно тяхното положително въздействие върху потентността.
Бяха поднесени огромни блюда с тънко нарязана пушена сьомга, залята със сос, морски раци, риби, сварени с вино и подправки. Имаше и пъстърви от реките на имението, изпечени и гарнирани с лимонови резени. Сестрите на Блез пък бяха очаровани от екзотичните плодове, каквито не бяха вкусвали досега.
Между първите ястия беше сервирано и тънко нарязано говеждо печено със сушени сини сливи — традиционно коледно ястие.
Като второ ястие донесоха прясно изпеченото еленово месо — от дивеча, който бяха донесли мъжете след коледния лов. То бе богато украсено със салати и тънко нарязани парчета шунка, залети с чеснов сос с розмарин. Имаше и лебед, и фазан, и паун, изпечени и украсени със собствените им пера. Купи с лимонов сос блестяха навсякъде по масата. Поднасяха се и зайци, и гъски, и гълъби, и пилета, изпечени до златисто.
Най-важният момент на коледния обяд беше поднасянето на свинската глава, изпечена и украсена празнично. Обикновено това блюдо се поднасяше от най-младия син на господаря, но тъй като Едмънд още нямаше наследник, честта се падна на Гавин Морган. За малкия Гавин беше доста трудно да носи огромното златно блюдо, затова то бе поставено върху специална количка, която той буташе, докато всички гости изправени запяха специалния поздрав.