Дванадесетте дни на Коледа завършиха с дванадесетата нощ на пети януари. Тази вечер бе и последното празненство, след което не биваше да се яде блажно до Сретение господне. Всички бяха обхванати от неудържима веселост. В последните часове на управлението си като церемониалмайстор Антъни Уиндам обяви игра на „бъз“. Пръв „лежеше“ лорд Кингсли. Блайт завърза внимателно очите му и го накара да се закълне, че няма да поглежда. Той се наведе и подложи ръце. Много викаха и се въртяха около него, докато получи първия удар.
— Познай! Познай! — завикаха всички и затанцуваха наоколо.
— Оуен, ти беше! — каза лорд Кингсли.
— Проклятие! Как позна? — изръмжа Оуен Фицхю и даде да му завържат очите.
— По пръстена ти. Усетих, като ме удари — отговори Ник.
Оуен остана със завързани очи и подложи ръце. Почти веднага някой го удари.
— Блис! — извика той, защото ръката бе малка и явно женска.
— Не, милорд, не бях аз — засмя се Блис. — Ако те бях ударила аз, ти никога нямаше да се усъмниш в това, кой те е шамаросал!
— Тогава Блез!
— Не, милорд — дойде отговорът. — Не бях аз!
— Три грешни отговора и повтаряме играта — чу се гласът на Тони.
Ръцете бяха определено женски. Той отново премисли кои бяха участвали в играта. Всъщност — всички сестри. Не можеше да познае. Сигурно не беше Блайт — щеше да му е лесно да я познае.
— Дилайт! — каза той. — Трябва да е била Дилайт.
— Не! — отвърна му хор от гласове. Той свали кърпата от очите си.
— Добре де, кой беше? — попита.
— Ние, милорд Оуен — в един глас извикаха Ларки и Линет с хитри усмивки. — И двете те ударихме заедно.
— Наказание, наказание! — завикаха всички. — Той трябва да получи наказание!
Антъни Уиндам кимна в съгласие и се замисли какво наказание да измисли. Скоро дяволита усмивка замести замисленото му изражение.
— Наказанието му е, че аз ще целуна госпожица Блис!
— Не! — извика яростно граф Маруд и лицето му стана яркочервено. — Не е честно!
— Наказанието, наказанието! — завикаха отново другите.
— Аз нямам ли думата за мнение? — попита Блис, която тази вечер изглеждаше особено красива в ябълковозелената си рокля.
— И какво е твоето мнение, госпожице Блис? — отвърна церемониалмайсторът.
— Аз мисля, че трябва да изпълня наказанието на моя годеник, който много често ми казва, че неговите целувки били най-прекрасни на света. Как мога да разбера дали казва истината, ако няма как да направя сравнение? — Сините й очи блеснаха дяволито.
Преди Оуен Фицхю да успее да протестира, Антъни Уиндам хвана Блис Морган и я целуна с голямо усърдие. Когато я пусна, тя се изчерви.
— Сега — засмя се Тони — вече можеш да сравняваш, но аз съм твърде учтив, за да те накарам да кажеш кой от нас ти харесва повече.
— Защо, естествено, че милорд Оуен — отговори веднага Блис. — От твоята целувка не ми изтръпнаха пръстите на краката, както когато той ме целува.
С доволна усмивка граф Маруд обгърна кръста на годеницата си.
— Ако си добро момче, Тони, някой ден ще ти разкрия тайната на моята целувка — пошегува се той весело.
Играта продължи сред общо веселие. Последваха танци, а после игра на стражари и апаши. Празненството бе започнало рано след обяд и към залез-слънце граф и графиня Лангфорд придружиха гостите си в градината, където сервираха горещ грог и имаше фойерверки. После поляха дърветата с вино за плодородие, а присъстващите запяха:
Когато празникът приключи, слънцето бе залязло и първите звезди блеснаха ярко върху зимното небе.
Сервираха лека вечеря, а след това имаше отново музика и танци. Младите гости играха на още много игри, но сега бяха по-малко. Кой знае защо, няколко двойки от гостите се бяха скрили някъде.
За свое огромно удоволствие Дилайт успя да танцува на два пъти с Антъни, но той явно не я приемаше твърде насериозно и тя разочарована се чудеше какво да прави. Как да му каже, че вече е жена, без това да прозвучи глупаво? Защото тя беше сигурна, че той не обича глупави жени. Не виждаше ли той промяната у нея? Дори и Блис беше признала, че Дилайт вече има бюст…
Най-после се появи старата Ада и прибра децата да спят. Скоро след това и другите гости се заоттегляха към спалните си, тъй като утре рано щяха да напуснат Ривърс Едж.